Парченце от пъзел, съшито с бели конци
Ма́йя току-що била родила Безименен в прохладната пещера в Аркадия. Била щастлива и доволна, защото знаела, че дава живот, който хиляди години ще е основа за съществуването на всички. Този живот идвал от самата нея, от името ѝ, което всички знаели, че означава МЕН (Ма́йя – санскр. माया, буквално е илюзия, но и видимост; от друга страна е маята, основата, от която е сътворен всеки) самия или АЗ. Майя знаела, че няма как да кръсти детето си, защото мислела единствено и само за себе си. Това пак идвало от името ѝ, но така или иначе това било решението на боговете, които я били кръстили по този начин, защото самите те в продължения на милиони години мислели за себе си и собственото си съвършенство. Затова решила да го остави Безименен. Решила да даде на детето си самата себе си, като го остави то само да открие името си.
Когато Безименен пораснал, си помислил: Наученото от МЕН (има пред вид и майка си и самият себе си) няма да ми даде име и казал на майка си, че иска да тръгне по широкия свят, за да открие името си.
- Добре – отвърнала Майя, – нека само ти кажа, че най-лесно би направил това, като ползваш и всичко, което са научили другите. А него можеш да откриеш под камъните, които пътешествениците оставят по пътя. Тези камъни се наричат херми, което значи мъдрост.
- Как така камъните притежават знание? – попитал Безименен.
- Пътешествениците са хора, които са обикаляли и знаят много. А традициите повеляват, когато всеки пътешественик пътува, да остави знанието си като камък край пътя. Та в тези камъни, в тези херми, е знанието. От там можеш да получиш много повече информация, защото аз съм ти дала само МЕН, което както знаеш определя и моето мислене само за мен си.
- Благодаря, Майя. Тръгвам, – казал Безименен и поел по пътя.
Много пътища извървял той като се спирал и изучавал всеки камък оставен там, за да търси името си. Така разбрал за мерките, числата и азбуката, усвоил красноречието, научил същевременно манипулирането и измамата. За него дори тръгнали слухове, че е крадец, измамник и лъжец, а той просто бил въплатил в себе си духа на кръстосването, на размяната, пренасянето, престъпването, духа на един преход, преминаване или завой, като всяка от тези дейности представлявала някаква форма за развитие и израстване в известен смисъл.
За да си спести време, започнал да пита всеки срещнат по пътя си какво знание носи със себе си, а не да го чака да остави камъка, който той после да усвои като знание. Самият той оставил множество херми, които другите да ползват. Все по-често онези, които срещал през време на пътешествията си започнали да го олицетворяват със самите херми и да го наричат носител на мъдростта. Защото знаели, че където и да минат, ще видят оставената от Безименен херма, която ще им е много полезна. Дори започнали да търсят тези херми, защото те притежавали изключително много информация.
Един ден Безименен решил да събере всичко, което знаел и да го напише на носител, който е по-лесно преносимо и за да не е пръснато по целия свят. Цялото знание се събирало в една торба с папируси, която той самият нарекъл Кибалтон. Ки – така се наричала жизнената енергия, която го вдъхновявала да събира все повече и повече херми. Ба (или бо), което буквално означало осем, защото толкова били принципите, на които се подчинява светът. Л-тон – това била комбинацията от логос, което значело всеобща закономерност, разумната основа на света, Ум, изначалието на съществуването и тон – звук, вълна, разпространение на тази енергия като аспекти на Всичко, което Е. Казано иначе, Кибалтон била мъдростта, събрана от и за живота. Това били всеобщо закономерните 8-те принципа, чрез които жизнената енергия (резултат на движението на мисълта (Ума)) като звук или тон творят всичко около нас и самите нас.
Безименен не знаел, че развивайки езика си в аркадокритски диалект от областта, от която произлизал, буквата т-сан се използвала само в Аркадия и била със звучене на кирилското „и“. Така Кибалтон се превърнало в Кибалион. За него това нямало значение. Важното било да дари на хората събраното от всички херми знание, всичката мъдрост на едно място, за могат те лесно да го ползват. Но хората започнали да говорят за Кибалион на Хермес като за сборник на мъдростта. Тогава Безимен разбрал, че има име и то е Писарят на хермите, или Хермес, което значело мъдрец.
Знанието – пишел той – е затворено в къща със седем стаи, заключени със седем ключа. Те са разпръснати из стаите и трябва да ги откриеш за да стигнеш до всичко. Докато си вътре в тях, ти получаваш знанието, но си оставаш винаги затворен. За да се освободиш и усетиш свободата, трябва да откриеш осмият ключ, ключът към пълната свобода и щастие…
Минали години. Езотерично-научното практическо познание достигнало до нас като седем основни принципа. Тяхното дълбоко разбиране и прилагане във всички сфери на живота е една библиотека на мъдростта, което води всеки до особено състояние – болъгхар. Това е Състояние на отдаденост към другите, към Всичко, което Е, с желанието всеки елемент от Творението, наречено действителност, да е конкретен твой аспект на творец. Тогава се превръщаш в Източник на себе си и на средата, в която се проявяваш и самият ти твориш. Тоест, сам се явяваш отражение на отраженията, които си сътворил. Това е Избор, който правиш, за да пребъдеш във времето и пространството… Седемте принципа на Хермес гласят:
Първи принцип – ЦЯЛОТО е УМ; Светът е ментален
Принцип на съответствието – Както е горе, това и долу, каквото долу, това и горе.
Принцип на вибрацията – Нищо не е в покой; всичко се движи; всичко вибрира.
Принцип на полярността – Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят.
Принцип на ритъма – Всичко е на приливи и отливи. Всичко се издига и спада. Колебанието на махалото е във всички неща. Случайност не е нищо друго, освен името на Закона, който не е познат;
Принцип на причината и следствието – Всяка причина има свое следствие и всяко следствие има своя причина. Случайността не е нищо друго освен името на Закона, който не е познат. Съществуват много нива на причиняване, но нищо не се изплъзва от Закона.
Принцип на рода – Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип; Родът се проявява на всички нива.
Осмият принцип, известен още като Закона, който не е познат, гласял:
Стремежът (акт на мислене) към… каквото и да е,
се проявява едновременно със своята полярност
(на същото това … каквото и да е и на същият този стремеж)
и единствено фокусът (Изборът),
върху която и да е полярност,
определя характерът на резултата.
Ако няма фокус, всичко остава възможно…
И досега Хермес се свързва с глобалната мъдрост и връзката между човека и менталния Свят. Поради неразбирането на истинския смисъл на тази връзка, а именно, че са необходими индивидуални усилия, избор и посока за откриване на собствените възможности, още в древността са приели, че това знание е заключено и го обявили за тайно. Тайни няма, защото смисълът на понятието „херма” е познание, информация и мъдрост.
В сборника се дават още и Съвети за хармонизация на ментален и материален свят:
За да премахнете нежеланата честота на менталната вибрация, задействайте Принципа на противоположностите и се концентрирайте върху противоположния полюс на този, който искате да потиснете. Убийте нежеланото чрез промяна в неговата противоположност.
Кибалион
За да промените своето настроение или ментално състояние, променете вибрацията си. Човек може да промени менталните си вибрации с усилие на Волята в посоката на целенасочено фиксиране на Вниманието върху някакво по-желано състояние. Волята насочва Вниманието, а Вниманието променя вибрацията.
Кибалион
Мъдрият се подчинява на закона и разбира неговото действие, той го използва, вместо да бъде негов сляп роб. Точно както добрият плувец се обръща насам и на там, променяйки посоката по свое желание, вместо да се носи като дънер по течението, така прави и мъдрият в сравнение с обикновения човек – и все пак той е едновременно и дънерът и плувецът. Този, който разбира това, е на Пътя на Майсторството.
Кибалион
Тайната, която сега открива науката, е позната от древността. Библиотеката от Наг Хамади (град в горен Египет) е колекция от раннохристиянски гностически текстове на коптски език. Открити са в близост до града през 1945 г. Същата година, от местен жител на име Мохамед Али Самман са открити 12 папируса, обвити в кожа, които обхващат 52 трактата. Известни текстове от ръкописите са Евангелие от Тома и Евангелие от Филип.
Евангелие от Тома:
… Царството е във вас и без вас. Когато познаете себе си, ще знаете.
… Където е началото, там ще е и краят. Блажен е този, който стои в началото, защото той разбира края, без да е вкусил смърт. (втори, четвърти и пети принцип от Кибалион)
… и което е вътре, да е като това, което е вън, (принцип на съответствието)
и което е вън, да е като това което е вътре.
И което е горе, да е като това, което е долу.
…50. ) Ако ви попитат за вашия произход, отговорете:
Ние сме родени от светлината –
там, където Светлината се ражда от Светлина.
Тя остава себе си и се разкрива вътре в техния образ.
Ако ви попитат кои сте, кажете:
Ние сме нейни деца, (на Светлината)
любимите на Бащата, живия Отец.
Ако ви попитат за знака на Отеца във вас, отговорете:
Той е движение и той е покой.
…83. ) Образите се виждат от човек, и светлината, която е вътре, е скрита в образа на Бащината Светлина. Той ще разкрие Себе Си, и Своят образ, скрит от светлина.
Евангелие на Тома
В Когиталността няма пространство и време. Времето клони към безкрайност и всичко е Тук и Сега. Пространството съществува само като индивидуално разтегляне на Нищото в илюзорна паралелна реалност. Следователно информацията се предава веднага и навсякъде, мигновено… Тоест всичко е свързано и в единение:
Когато откъснеш тревичка, цялата Вселена потръпва;
когато цвете разцъфне, цялата Вселена ликува…
(вселенска поезия)