Пълен текст на статията :

Идеята, че съществуват паралелни светове, ни е известна най-вече от теорията на Хю Еверет.

Игнорирана в продължение на много години от момента на появата си през 1957 г., интерпретацията за паралелните светове набира популярност в последните десетина години.

Тя твърди, че всеки път, когато протича измерване, всички възможни резултати съществуват в различни клонове на реалността, създавайки паралелни вселени.

В света на масивните обекти царуват класическата механика и теорията на относителността на Айнщайн, докато микроскопичните обекти – като елементарните частици, се подчиняват на законите на квантовата механика.

Този разкол на науката отдавна вълнува физиците, които постоянно предприемат опити да формулират така наречената Теория на всичко, за да отворят вратите към света на новата физика.

Наскоро теоретични физици начело с Хауърд Вайсман от университета Грифит в Бризбейн (Австралия) формулираха необичайна хипотеза, която би могла да обясни хармонията на класическата и квантовата физика – множествени паралелни светове, всеки от които работи по законите на обикновената механика, периодично се докосват и възникват квантови явления.

Така например може елегантно да се обясни странното квантово явление, наречено суперпозиция, при което частицата може да приема две или дори няколко състояния едновременно, докато не се намеси наблюдател и не измери системата.

„Нашата хипотеза представлява фундаментален скок напред от предишните интерпретации на явленията от квантовия свят“, казва Вайсман.

Предишните опити да се помирят класическата и квантовата физика се заключавали в създаването на различни математически структури. Една от най-старите интерпретации представя класическия свят като следствие на съществуването на множествени квантови светове.

За разлика от хипотезата на Еверет, който смята, че паралелните светове не се докосват и не контактуват помежду си, формулировката на Вайсман и колегите му предполага, че съществуващите класически светове се намират в контакт един с друг и постоянно си взаимодействат.

Българският квантов физик Ивомир Димчев стига още по-далече – той твърди, че всички ние съществуваме в паралелни светове и че във всеки момент ги избираме. Той представя Теория от Когиталността, където не само теоретично обяснява това, но и го доказва.

Срещаме се с него и разговаряме за паралелните светове на всеки от нас и Теория от Когиталността.

Какво е Когиталност и какво представлява вашата теория?

Когиталност идва от латинското cogito – мисля. Логиката е споразумение, до което сме достигнали след един продължителен възпитателен процес, който ни натрапва Егото. Увереността в това, което „е“ около нас, е единствен аргумент за истинността на същото това „е“. Убедени сме, че всичко това функционира и има своето материално проявление в илюзорния ни триизмерен свят. Напълно забравяме търсенето извън рамката на сетивността.

Изглежда, новите технологии създават повече проблеми, отколкото решават. Медицината има значителен напредък в технологиите, но здравето не се подобрява. Да се замислим и да променим светогледа си като цяло, е крайъгълен камък. Мнозина все още търсят подходящото парченце, за да оправят първо него. И достигат до отегчение от търсенето!

Този свят ли желаем? В този свят ли е добре да раждаме, работим? Ако отговорът е „Не“, защо търпим това? Ние сме тези, които го превърнахме в това, което Е! И в наша власт е да го променим. Като започнем от себе си – от осъзнаването, че всички сме едно цяло:

Цялото е Ум. Светът е ментален. (първи принцип на Хермес)

В този принцип се крие една основна истина, която ние сякаш не желаем да приемем – Всички сме едно… Неразделно цяло с различни проявления. Един-Е-Ние… Без пространство и време… Защото те са също част от мисловността и Цялото.

Cogito, ergo sum… Мисля, следователно съм!

Съществува ли Мегавселена и живеем ли в паралелни светове?

Съществуват т.нар. червееви тунели, които са магистрали, свързващи настояще, минало и бъдеще. Проектът Монтоук го доказа още преди години. Ако се върнеш в миналото и убиеш родителите си, как тогава ще се родиш и да се върнеш в миналото?

Според Айнщайн времето не е линейно, насочено от минало към бъдеще, а река, която променя своята скорост. Според струнната теория тази река има и водовъртежи и може да се разклонява. Според Теория от Когиталността (ТК) река няма – в нулевата точка време и пространство няма. Там всичко е Тук и Сега. И събитията се случват чрез уникален кръговрат между нас и… нас.

Ние сме и Източникът, и неговото проявление. В зависимост от собствените ни избори се проявяват различни вероятности. Това са паралелни вселени и между две реалности може да се прескача. Това разрешава парадоксите, свързани с пътуването във времето.

Енергията, необходима за това, е огромна. В ТК доказваме, че ние сме самата енергия… В този план сме и Вселената. Навлизайки в дебрите на този прозаична материя, откриваме, че сме не само Вселена, а Мегавселена – съвкупност от безброй вероятни вселени, които са паралелните светове на собствените ни избори…

Ако влезем заедно в една великолепна зала, обкръжени отвсякъде с огледала, всяко с различно отражение, представляващо отделно лице, ще открием, че това лице ни е добре познато. Това са образи на същества, които са като нас – приятели и роднини, отразени в огледалото… Тогава, приемайки ги точно като самите Себе си, започваме да усещаме, че огледалото отразява собствения ни образ.

Може би с малко изменения и различия, с малко изкривяване поради различната вибрационна честота на огледалата. Но това сме все ние – с различни дегизировка – с различни черти на лицето, полови или расови белези… Но сме си ние. В Един-Е-Ние с всички около нас, в сливане с Цялото, в безусловното люботворене с Всичко, което Е!

Завършили сте квантова физика в Софийския университет. Как един физик стига до идеята да обедини сериозната наука и езотериката?

Всеки от нас се базира на собствена опитност и ако нещо не му е познато, то го плаши. Как да осъзнаем собствената си същност, ако тя ни плаши? Същото е, като това да си звероукротител. Ако животните те плашат, няма как да работиш с тях. Не само това – ще стоиш далеч и ще наблюдаваш онези, които демонстрират, че е възможно да се работи, показвайки номера с тях.

Ако не сме запознати с това, което е около нас, никога не бихме се докоснали до собствената си същност, не бихме могли да осъзнаем възможностите си и обявяваме за „избрани“, за „просветени“ онези, които ги познават. Дори не стигаме до елементарния извод, че щом „съществуваме“, то ние ВЕЧЕ сме „избрани“.

За да повярваме в подобна теза, е нужна опитност – сами да сме проверили. Този стремеж ме предизвика да не отричам очевидното само защото не е прието от останалите или от авторитетите… Така се стигна до сливане на физика, езотерика, психология и теология, на преоткриване на неоткриваемото и приемане на отреченото…

Не ви ли звучат ненаучно термините астрален свят, Акашови полета и пр., и как се убедихте, че те съществуват?

Науката вече доказа, че всичко е енергия. В този план на резултати, които имаме – от какво сме направени? Много знаят и усещат това, но не смеят да го изкажат. ТК има за задача да открие неоткриваемото, да докаже недоказаното, да изживее неизживяното…

Затова всички, които се занимават с ТК, пробват. Убеждаването не е възможно, ако дадено нещо не си го изпробвал сам. А когото го изживееш, ти сам започваш да предизвикваш другите да пробват… Така и аз се убедих, че споменатите структури съществуват…

Стройните доказателства относно причините за появата на светлина, Големия взрив, телепортирането на фотоните, „необяснимите“ събития на „прераждането” и наличието на мисловна библиотека – Акашови хроники – намират логически и обоснован смисъл в Теория от Когиталността.

Живеем ли в холограма и как да разберем това?

Всичко е светлина. Енергията на електромагнитно излъчване е информация и нейното възприемане предизвиква вълново усилване или затихване. Това важи както за физиологичните процеси, така и за психиката.

Енергията на околната среда (например аура), смесена с високите честоти на емоциите, възбужда появата на огромни мощности. Всяко емоционално сътресение (или наситена с емоция мисъл) се смесва честотно с енергията от аурата и рязко увеличава мощността на излъчването на обекта. Затова „живите“ светят по-интензивно.

Процесът се предизвиква от претоварване с информация. Промяната на честотите в аурата води до „отваряне“ или „затваряне“ на информационния поток на енергията. Ниските честотни вибрации на гняв, страх, агресия, ревност и т.н. „затварят“ потока, а съответно честотите на любов, състрадание, прошка, честност и т.н. го „отварят“.

Енергията присъства винаги, но при определени условия тя „преминава“ в информация и обратното. Чрез опознаването на природата на вълните, полетата и енергията, всеки от нас може да открие собствената си същност – енергия, появила се като двойка фотони от Нищото (Хигс бозон или нулева точка), които при взаимодействието помежду си образуват дифракционна решетка, която е причина за илюзията, наречена…

Ако човек знае това и се научи да го владее, би използвал същата тази енергия, за да промени нещата в себе си, в тялото си или в света около него… За да усети свободата, че Е… Да осъзнае, че той е и Източникът, и неговото проявление.

Това е революционна връзка между мисловност и материя, която се „преоткрива“. Така се осъзнава и наличието на вторично мисловно поле в пространството на аурата – Егото, представляващо менталност, която помни и „защитава“ формата на съществуващите „материални” обекти. И точно Егото определя и „чертае“ създаването, творенето и развитието на тези обекти във Вселената…

Може ли вашата теория да се нарече Теория на всичко, която толкова търсят физиците?

Теория от Когиталността наистина включва в себе си всичко – от етимология, през психология, вълнова генетика, теория на фракталите и струнна теория, теорема на Бел и СТО на Айнщайн, вихрова математика и числа на Фибоначи, ДНК и медицина, езотерика и паранормални явления, левитация, телекинеза, телемпатия (термин, обединяващ телепатия и емпатия – не само да предаваш мисли, но и да усещаш чувствата на другия – б.а.) и т.н. Тя е Теория на Всичко, което Е!

Теория от Когиталността обединява много вече съществуващи учения, теории, движения. Отричате ли ги? Каква е крайната цел на вашата теория?

Всъщност е точно обратното. Единяваме ги с Любов. С любов творим всеки нов детайл и фрагмент. Люботворим себе си и света около нас. Теория от Когиталността е само писмено, теоретично отражение на всичко това.

Първи и основен принцип в ТК се явява приемането. Щом нещо е измислено и го има, значи то има смисъл и се вписва някъде в подредбата на пъзела около нас, наречен свят.

И точно онези нестандартни, смели решения (които изглеждат налудничави) ни интересуват най-много. Като например вихровата математика на Марко Родин… Крайната цел е… всеки да познае сам Себе си, като признае и всеки друг, както и всичко, което Е около него. Така всеки да стане единно цяло с Цялото, което всъщност Е…

Защо „теория“, след като в семинарите и вашата академия практиката е сериозна и точно тя доказва правдивостта на теорията?

Защото все още не е практика за всички. Когато стигнем до това състояние (а това е повече от сигурно), ще говорим за практика във и от Когиталността.

Достатъчно ли е човек да има позитивно мислене и с положителни твърдения да си гради по-добро бъдеще? Как се използва моментът „тук и сега“?

И негативно, и позитивно са състояния, в които човек „филтрира” фактите. Нужно е да се учим да приемаме Всичко, което Е! Едва тогава можем да познаем Себе си като част от Цялото. Тогава разбираме, че всичко съществуващо има смисъл, че позитивно и негативно са част от всяко творение, за да може да го има…

Тогава – да, можем да си изградим по-добро бъдеще… Не сме тук, за да живеем така, че само да харесваме. Ако сме презадоволени – изчезва търсаческият дух… В този план винаги има нещо, от което да сме доволни, и такова, от което да не сме.

И възниква въпросът: Кое е вярното? Тогава намесваме момента Тук е Сега и изначалното, Цялото, Хигс бозона, нулевата точка. Там пространство и време няма… Всичко е Тук и Сега от гледна точка на нулевата точка… Всичко е вече преживяно… Но това преживяно може да бъде променяно. И тогава отново ще СТЕ, отново ще съществувате, но в нова паралелна реалност на Когиталността, която сами сте си изградили.

И тъй като това вече е преживяно (в Когиталността липсват пространство и време), се чувствате така, сякаш сте го правили преди, макар че го вършите за пръв път. Виждате нещо ново – човек, местност, ситуация, но въпреки това ви изглежда изцяло познато. Участвате в разговор и в същия миг осъзнавате, че сте изговаряли абсолютно същите думи и преди… на абсолютно същия човек…

Тук и Сега са по-скоро в сферата на вероятностите. Вероятности, които зависят от нашия собствен избор. И както твърди Теория от Когиталността, тези вероятности са променяеми. Можем да трансформираме и миналото, и бъдещето си. Всичко е резултат от избора, който правим във всеки момент от нашето съществуване.

Винаги ли това са верните избори? ДА… Защото това е опитност, която ни предизвиква да търсим отново и отново. В други паралелни реалности търсим нови и нови промени, които да дадат все повече преживявания на Цялото, което сме. Това ни изважда извън рамките на илюзорния ни триизмерен свят. И ни кара отново да търсим…

Защо наричате себе си „маг Ивомир“ – това не придава ли несериозност на теорията?

Всеки е творец на собствената си реалност и в този смисъл е и магьосник. Но наричам себе си така само пред децата… Нужно е те да вярват в това, че самите те са си магьосници. На себе си и света около себе си.

Винаги съм твърдял, че всеки е уникален – толкова, колкото всички останали. И всеки да се самоприеме за едно цяло с другите. В Един-Е-Ние с Всичко, което Е!

Всеки има право да има право и всички истини на всеки са… истинни. Тоест всеки е толкова прав да създава своята реалност, колкото и останалите. Всеки създава уникалната реалност, която сам е пожелал… в която е повярвал. Защото… дори да вярваме, че не вярваме, пак вярваме…

Звучи абсурдно да желаем да сме магьосници, за да повярваме в това, че сме такива. Не „виж за да повярваш”, а „повярвай, за да видиш”…

Пълен текст на статията :

„Той е един българин, дръзнал да създаде теория, обобщаваща всички открития и обосноваваща съществуването на единството във Всичко, Което Е! 
Една завладяваща приказка, зад която застават научните открития. 
Един резултат, за който е мечтал не кой и да е, а самият Алберт Айнщайн“- така го представят из цяла България тези, които вече го познават. Той се казва Ивомир Димчев. Нарича откритието си „Теория на познанието“. През последните дни разказа и на варненци за нея в един от традиционните си семинари. Представяме ви откъси от интервюто, което той даде специално за „Народно дело Седмицата“

Кой е Ивомир, както Ви познават из цяла България?
Аз съм обикновен човек. Завършил съм физика в СУ „Св. Кл. Охридски” – София, специалност квантова електроника и лазерна техника. Не съм работил по специалността си. Бил съм какво ли не – таксиметров шофьор, асфалтаджия, рекламист, управител на борса за хранителни стоки, докер, строителен работник, търговец… Сега определям себе си като когиталист, автор и лектор в семинарите теория от когиталността. Когиталист е човек, който предизвиква другите да мислят, за да творят новата си реалност. Компилацията между когиталист и комбинатор наричам когитатор.

– Какво е когиталност?
– Това е идея за трансформация, която отчита различни състояния на проявление, съществуване и развитие. Тя може да бъде представена с помощта на проста аналогия – агрегатните състояния на водата – лед, вода и пара. При тази съпоставка, нека ледът да е ученикът, водата – учителят, а парата – когитаторът. Състоянията на един и същи материал са всъщност различни енергийни честоти на неговото съществуване. Различието идва от формата, от това как всяко от състоянията си взаимодейства с околната среда, но по същество те си останат един и същ материал. По същия начин човек преминава и житейската пътека – ученик, учител, и ако си позволи – приема вибрацията на когитатор. И тук не става дума за бягство от реалността, а за приемане и сливане с това, което всеки етап всяко състояние може да предложи. За едно пълноценното изследване и оползотворяване на всички възможности и вероятности. Защото във физическата реалност няма абсолютно нищо, което да не е енергия и вибрация. И всичко зависи от това как се отнасяте към него, как го прилагате, как го използвате.
Вибрацията на люботворенето създава атмосферата на целия свят, на цялата реалност, която сте сътворили, като поддържа и всички форми на живот. Така когитаторът придобива способността да обхваща и поддържа всички форми на живот, всички гледни точки, всички реалности, всички преживявания в своята атмосфера и среда, в собствената си паралелна реалност.
Енергията присъства винаги, но при определени условия тя „преминава“ в информация и обратното. Ниските честотни вибрации на гняв, страх, агресия, ревност и т.н. „затварят“ потока, а съответно честотите на любов, състрадание, прошка, честност и т.н. го „отварят“. Чрез опознаването на природата на вълните, полетата и енергията, всеки от нас може да открие собствената си същност (енергия), която няма да е вече нещо непознато и плашещо. Тогава човек дори би използвал същата тази енергия, за да промени в себе си нещата, които не желае или не харесва… За да усети свободата да бъде себе си…
Това е известно като знание още от времето на Хермес, Египет и Нютон. Менделеев поставя нищото, ефира като първи елемент в Менделеевата таблица, Тесла придобива енергия от там, а днес физиците „преоткриват” това информационно-енергийно състояние отново. Тоест това не са тайни, а знание, което всеки носи в себе си. Цялото знание вътре в нас е…

Вие самият от къде и как получихте тези познания и може ли всеки да се докосне до тях?
Когато сте си позволили приключението да сте Себе си, започвате да търсите и така чрез преживяване, през изживяване на преживяването, да стигнете до откриване и съзидание. Това се повтаря отново, отново и отново, преминавате през тръпките на ученика, учителя и когитатора, но по нов, индивидуален и уникално единствен начин. Всичко това спира дъха… Онемяваш от възхита при едновремието на възбудата, вдъхновението, отговорността и преживяването за първи път на Всичко, което вече Е! Всичко съществува едновременно и способността да забравяш това е грандиозен смисъл, защото преживяваш Творението всеки път за първи път и си позволяваш винаги да живееш в настоящето, като че ли не се е случвало никога.

– Влияят ли думите ни на нашата ДНК?
– Защитното поле на холограмата при досега си до други холограми – среда, придобива редица нови честоти и вибрации от нея. По принцип светлинното ДНК като един постоянен вортекс, торнадо, „засмуква” всички възможни честоти, които са в обхвата на полето ѝ. Ако една движеща се частица попадне в полето на друга такава, те ще обменят честоти. Тази обмяна става в зоната на гравитационно-защитните им полета, получени от движението. Зад решетките преминават само и единствено честотите в индивидуалната енергийна зона. Тост, доколко се приема или не тази среда, зависи от всяка индивидуалност. Още през 50-те години на миналия век китайският учен Цзян Канчжен разработва апаратура, способна да извлича, запазва и предава на разстояние вълнова информация за генетичен сигнал от един организъм на друг.
При експерименти за проверка на това влияние попови лъжички се поставят в пермалоена среда. В нея след изолиране на земното поле се инициира честотна среда, различна от тази на Земята. Резултатите са повече от показателни – средата оказва влияние върху това как ще се роди (или по-точно – прояви) определена холограма. Каква форма ще има и… с колко крайника например. Жабките при различните полета пресътворяват формата и поповите лъжички се превръщат в най-различни проявления – с пет предни крайника, с четири задни или само с два задни и без предни… Всичко е следствие от влиянието на честотите на средата. Това ни води до извод: всяка дума, вибрация, трептене или честота влияят на формата и развитието й.

– Казвате, че старите нагласи вредят на новите условия на живот. Могат ли да бъдат променени и може ли човек да се справи сам с това?
– Решетките, които сами сме поставили, наричаме филтри. И всичко около нас, което сме създали, но само отразяваме, без да анализираме, осмисляме и осъзнаваме, обявяваме за априори съществуващи. От време навреме се вглеждаме в определен детайл. Докато задълбаваме в него и го анализираме от всички гледни точки, някак изпускаме глобалната картина, поставяме ограничения и условия.
Всичко, което говорим и мислим, се записва в нашето светлинно ДНК, преминава през холограмното задържащо поле (протонно поле) и създава верижна последователност от информационни кодове.
По принцип ДНК е доста стабилна молекула в живата клетка. Изградена е от структурни единици, наречени нуклеотиди (аденин, гуанин, тимин и цитозин), които са подредени по специфичен начин. Съществува техника, която позволява да се определи специфичното подреждане на нуклеотидите по дължината на ДНК. Така се откриват и различията при отделните хора. Комбинациите на подреждане за един човек определят неговия ДНК профил.
Така излиза, че информацията от ДНК – това сме самите ние – като мислене, думи, действие, които използваме или сме използвали. Не само това – записват се и психологическите характеристики на чувствата, с които ги мислим, казваме и правим. Доказано е, че всички клетки имат рецептори памет и съзнание, а намерението, въображението, емоциите и звукът ги стимулират.

Пълен текст на статията :

„Той е един българин, дръзнал да създаде теория, обобщаваща всички открития и обосноваваща съществуването на единството във Всичко, Което Е!
Една завладяваща приказка, зад която застават научните открития!
Един резултат, за който е мечтал не кой и да е, а самият Алберт Айнщайн!“

Така го представят из цяла България тези, които вече го познават. Той се казва Ивомир Димчев. Нарича откритието си „Теория на познанието“.

През почивните дни на семинар в хотел „Черно море“ той ще разкаже и на варненци за нея.

Ето какво разкри гостът специално за „Петел“ в деня на пристигането си.

Когато си позволиш да бъдеш себе си, се отварят безброй възможности за успех

-Кой е Ивомир, както Ви познават из цяла България?
– Аз съм обикновен човек. Завършил съм физика в СУ „Св. Кл. Охридски” – София, специалност квантова електроника и лазерна техника. Не съм работил по специалността си. Бил съм какво ли не – таксиметров шофьор, асфалтаджия, рекламист, управител на борса за хранителни стоки, докер, строителен работник, търговец… Сега определям себе си като когиталист, автор и лектор в семинарите Теория от Когиталността. Когиталист е човек, който предизвиква другите да мислят за да творят новата си реалност. Компилацията между когиталист и комбинатор наричам когитатор.
Това е идея за трансформация, която отчита различни състояния на проявление, съществуване и развитие. Тя може да бъде представена с помощта на проста аналогия – агрегатните състояния на водата – лед, вода и пара. При тази съпоставка, нека ледът да е ученика, водата – учителя, а парата – когитатора. Състоянията на един и същи материал са всъщност различни енергийни честоти на неговото съществуване. Различието идва от формата, от това как всяко от състоянията си взаимодейства с околната среда, но по същество те си останат един и същи материал. По същия начин човек преминава и житейската пътека – ученик, учител и ако си позволи – приема вибрацията на когитатор. И тук не става дума за бягство от реалността, а за приемане и сливане с това, което всеки етап, всяко състояние може да предложи. За едно пълноценното изследване и оползотворяване на всички възможности и вероятности. Защото във физическата реалност няма абсолютно нищо, което да не е енергия и вибрация. И всичко зависи от това как се отнасяте към него, как го прилагате, как го използвате.
Да разгледаме тези три състояния на материята. Ледът и ученика може да изглеждат твърди, застинали, бавни, движещи се с мудно темпо. Всяко нещо, което е проявено, притежава в себе си дуалният модел. Тогава можете да си позволите да оценявате и качествата на леда. В това състояние да използвате максимума на възможностите и наистина да ги оползотворите. В позицията на ученик, имате шанса да сте винаги жизнени и вдъхновени от това, че изучавате нещо ново. Притежавате красотата на децата, които са готови да приемат и копират, без да се усещат като важни и знаещи. И въпреки, че нещата се движат бавно, подобно на леда, който привидно е застинал, все пак има тръпка, емоция, вдъхновение. Един глетчер е мощен и нищо не може да застане на неговия път. Той пълзи мудно, но оформя планини, издълбава речни корита и преобразява пейзажа, поставяйки основите на нова бъдеща реалност. Така погледнете и силата на чирака, който има мощта да извая една нова реалност, един нов за вас свят. Това са основите следващото състояние.
Когато увеличите силното желание в себе си и осигурите топлината, с която да задвижите неговите двигатели, леда започва да се стопява и да се превръща във вода. Усвоявайки уменията на учителя, излизате от статичното положение и тръгвате в изваяните от ученика долини и речни корита, в новообразувани езера, а водата, в която се е превърнал ледът, запълва тези реки и езера. Това са места за възникване на нови форми на живот. Така сте превърнали и леда и водата в поддръжник на живота, създали сте условия за нови системи, които от своя страна да създадат богатство и разнообразие във вашия живот и да прелеят в следващо състояние, което да осигури подкрепа за всички форми на живот.

Ивомир Димчев разкри пред нас света на една непозната духовност, за която знаем твърде малко и която се нарича когиталност. Знанието за паралелната реалност не може да бъде преразказано. Вие сами ще изгледате видеото, защото Ивомир Димчев обяснява тази тема изключително интересно.

Кой е Ивомир Димчев?

По образование Ивомир Димчев е физик. Той написал  „Черната книга“, която е издадена в Австралия, Чехия, САЩ и на други места. Книгата е била предложена за Нобелова награда. Ивомир Димчев е автор на „Теория на когиталността“ и на „Бялата книга“. Благодарение на него, на българския пазар са издадени произведенията на Джон Кехоу, които са световни бестселъри и през 2010 г. лично Кехау идва в България, за да изнася семинари.

Ивомир Димчев говори за Теория на когиталността. Личността и научните постижения на Ивомир Димчев са свързани с Теория на когиталността. Както сам обяснява пред Преса, когиталност означава, че светът, който ни заобикаля е мисловност – той произхожда от мисловността и е продукт на същата тази мисловност. Това не е нашата лична мисловност, а мисловност в един глобален план.

Става дума за  най-глобалната информация, чрез която е изграден и нашият свят.

Цялата материя, която ние до скоро приемахме като нежива всъщност мисли – включително тревите, дърветата и кристалите. А щом мислят, следователно те излъчват енергия.

Скептичният физик Ивомир Димчев попада случайно на книгата „Подсъзнанието може всичко“  на Джон Кехоу. Когато я прочита, той много се ядосал на твърденията на нейния автор и си поставил за цел да опровергае написаното.

Предприел действия да събира информация и точно докато събирал различни факти, той останал изумен колко прав е самият Джон Кехоу.

Най-големият проблем на хората е, че ние постоянно се сравняваме с околните и се конкурираме с тях.

Щом те имат кола, значи и ние трябва да имаме кола, при това много по-хубава и скъпа от тяхната.

Но вместо да се вълнуваме от другите, по правилно е да потърсим себе си, като се запитаме ние кои сме, от какво имаме нужда и защо сме тук и сега.

Ивомир Димчев обича да си служи с цитати от Библията и от Евангелията на апостолите, защото в тях е кодирана огромна мъдрост, която очаква да бъде правилно разкодирана.

Когато човек открие своята същност, той започва да развива качества като интуиция, телепатия, връзка с по-висшите светове. Тогава разбираме и отговорността, която носим с нашето действие или бездействие.

Ивомир Димчев казва, че той не е откривател на Теорията за когиталността, а е само проводник, чрез когото по-висшите светове предават своите съобщения за едно ново и непознато за нас хората знание.

След като изгледате видеото от „Въпрос на гледна точка“ лично ще придобиете повече знания.

Пълен текст на статията :

Българският филм „Когиталност – всичко, което Е!“ потроши всички възможни рейтинги в научно-документалното кино. Филмът, който обединява квантова физика, езотерика, медицина, психология, вълнова генетика идори етимология, се оказа с потресаващо добър прием.

Италиански научни издания вече публикуваха филма, а той набира популярност и на английски и на немски. Всички медии могат да станат част от когиталното събитие на семинар, който авторите на филма организират. Събирането включва всички познати от позитивното мислене методики, но и множество нови, подкрепени научно практики, които са разработени единствено в Теория от Когиталността и не са представяни до този момент.

Семинарът е приключение, в което всеки един участник ще може да изпита на практика пътуването във времето чрез атрактивна и достъпна за всеки методика. За да се изпълни на практика девизът на Теория от Когиталността – „Всяка пешка става цар!“е достатъчно само присъствието.

Звуковите вълни на Думите се отразяват върху нашия генетичен код.

„Сбогом“ например се свръзва с раздяла завинаги, но като се замислим за произхода на думата, какво излиза: С-БОГ-ОМ, т.е. изпращам те С БОГ-а и цялото знание ОМ, висшата харамония, която на Изток се изразява със сричката ОМ. Ивомир дава за пример друга българска дума- ЕДИН-Е-НИЕ. “Един” и “Ние” е едно и също, единственото, което ни разделя и ни прави индивидуални, е нашето ЕГО, подчертава той. В О-БИЧ пък се крие символът на омагьосания кръг и заедно със сричката „бич” подсказва, че човешката любов, основана на страстта и притежанието, е несъвършена и носи страдание. И в личен, и в обществен план, особено напоследък, в мислите и думите ни доминира отрицанието, обръща внимание създателят на теорията на когиталносттта. На невидимо енергийно ниво обаче думите и емоциите често ни играят лоша шега, защото когато отричаме яростно нещо, ние всъщност го приемаме също толкова силно, то присъства в мислите ни, създава негативните ни емоции, обяснява Димчев. Да вземем думата ОТ-РЕЧЕНО, нейната по-дълбока етимология идва „от реченото”, т.е от потока на нашата реч, коята съвпада с ДНК. Излиза, че уж отхвърляме нещо на пръв поглед, но всъщност го взимаме от цялото, обръщаме му специално внимание и като го изричаме, го кодираме в себе си на клетъчно ниво“, разяснява Ивомир. Той е категоричен: Словото влияе върху нашата ДНК. Разказва за експеримент, при който се поставя ДНК във вода и в тази среда се „чува”, че тя издава мелодия. Ако обаче я облъчим с ултразвук, реакцията е „тъжна нота”. Ивомир Димчев твърди, че по същия начин звуковите вълни на думите се отразяват върху нашия генетичен код. Ако мислим и говорим позитивно, ние се настройваме – кодираме на тази вълна и нещата сякаш от самосебе си се случват, ако в живота ни доминират негативните помисли и слова, естествената ни защита „се пропуква”, лошото също се „имплантира” в ДНК и я деформира, пояснява Ивомир. Истината е, че няма нищо предопределено. Нашите мисли и думи са енергия , вълни, които привличат подобни енергии и вълни, така че ако успеем да контролираме мислите и думите си, ще привличаме положителните вибрации в своя живот, съветва лекторът. И за да ни стане по-ясно за какво говори, уточнява: за да се научим да караме колело, трябва да тренираме, а като постигнем успех, карането на колело се превърща в удоволствие. Същото е и с материализацията на мечтите- трябва да тренираме мозъка си да влизаме в полето на когиталността, останалато е забава, казва Ивомир.
Теорията на когиталността се основава на последните открития на квантовата физика, вълновата генетика, математиката. Тя променя всеобщото схващане за материалния свят. Интересен е също и принципът на наблюдателя в квантовата физика, който е основоположен елемент в постигането на знание изобщо. В квантовата физика, именно наблюдателят като субект катализира действието, влизайки във взаимодействие с обектите на наблюдение. Без наблюдател няма и знание. Без субект не съществува и обекта. Ако няма наблюдател, нищо няма да се случва, просто защото няма да има субект, който да удостовери съществуването на обекта.
Всичко, което виждаме, е светлина, енергия, вълни, полета, проявени като холограми, всичко произтича от един космически разум, в който се съдържа цялото божествено знание. А ние сме част от това знание, затова и знанието е вътре в нас, но за да го постигнем, трябва да положим усилия. Именно това е нашата мисия на Земята, защото смърт няма, а само преминаване от холограмно към чисто енергийно ниво. Това са само някои от постулатите на Теорията на когиталността. Те ни дават възможност да излезем извън рамките на стандартната логика, която твърде често ни води към погрешни заключения.
В книгата The Black book Ивомир Димчев излага подробно своите схващания, уточняваме за всички, които се интересуват от темата. Тази година авторът кандидатства за Нобелова награда с тази творба.

Пълен текст на статията :

Сред разноликия и пъстър книжен пазар, една изцяло черна книга с малки бели надписи привлича погледите като с магнит. Заглавието й също предизвиква интерес като самата нея – „Черната книга” на Ивомир Димчев.

Преди да успея да я изчета  до края, имах удоволствието да присъствам на представянето й от самия автор. След това започнах да я чета … отначало.  Да се твърди, че може от първи прочит да се проумее нещо толкова голямо и уникално, си е чиста проба фукане. Защото това, което жадната за здравословна духовна храна човешка личност може да открие в тази книга, излиза извън границите на общоприетите съвременни представи за Земята, Вселената и Човека като  творение на природата.  Съдете сами:
– Материята съществува само когато  …  я наблюдаваме;
– Всички ние сме просто  …  холограми;
– Смърт  …  няма;
– Всичко е  …  мислещо живо;
– Смисълът на нашето съществуване е  …  да създаваме емоция.

Това са, разбира се, само кратки извадки от „теория за когиталността” (мисловността), която авторът й определя като „психологическа квантово-теологична философия”. Ако те  ви звучат като научна фантастика, вие сте … наполовина прави – Ивомир е физик по образование, стъпил е на толкова здрава научна основа, че и най-големите скептици да се замислят. Съчетана със завидните познания на своя автор в областта на философията, теологията, психологията и най-различни области от живота, които прозират зад всеки ред от тази книга, изложената в „Черната книга” „теория за когиталността” е кандидат за Нобелова награда.  Колкото до фантастиката, можете да  пуснете на воля въображението си и дори само за миг да се опитате да си представите, че …  всичко описано в тази книга е истина! Дали това би преобърнало представите ви наопаки, разклащайки здравата материална основа, на която се крепите, или ще ви даде нов смисъл и цел в живота и предназначението ви като личности – решавате само вие.

Не случайно книгите на издателство „Феникс дизайн”, сред които е и „Черната книга”, са от тези, които променят живота. Също както поредицата книги на Джон Кехоу за подсъзнанието, с които най-вече любознателният български читател свързва името на издателството.
Създадена с любов и заредена с позитивизъм, „Черната книга” е част от поредицата книги  под девиза „Аз вярвам”. За житейския и творчески път на нейния автор, за неговите прозрения и търсения, за лъчезарния  човек, който стои зад името Ивомир, очаквайте интервю с него.

Книгата в сегашния й вариант ще откриете в сайта Глаголница ТУК.