Колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно тече времето!

ето го и в следното кратко видео:

В теория от когиталността и като следствие от парадокса на близнаците стигаме до извода, че ако една точка е в пълен покой, за нея времето тече с безкрайна скорост и тя притежава целия енерго-информационен потенциал. Също така, нейният размер е нулев, заради огромната гравитация. За всяко движение, трептене, с каквато и да е скорост, времето вече не е безкрайна величина, а е с определени параметри. По този начин всяко проявление, трептящо около тази нулева точка, притежава определена концепция за характеристиките на времето, появило се в зоната на ограничение на самото проявление. От гледна точка на енерго-информационния потенциал всичко е винаги тук и сега. Но за дадено проявление времето тече линейно и му създава илюзията за минало и бъдеще – миналото са честотните му трептения „преди“ мига тук и сега, а бъдещето му представлява честотните му трептения „след“ момента тук и сега. Всъщност проявлението съществува само в мига тук и сега, но има „памет“ за това преди и „очакване“ за това след.

Така за нулевата точка възниква парадокс – тя е в пълен покой и е нищо… но нищото не е в покой, то трепти и вибрира. За да обясним този парадокс по възможно най-лесния начин, нека приемем, че дадено проявление „умира“ и в това състояние то се прибира, бива привлечено от безкрайната гравитация на енерго-информационния потенциал – изчезва в нищото и „преседява“ там 3 000 000 000 години преди да се прояви отново. Докато е в нищото, проявлението е в пълен покой и за него времето в тази отправна система тече с безкрайна скорост. Така тези 3 000 000 000 години „преминават“ за нулев период от време (за миг) и проявлението като такова се проявява отново. „Престоят“ в състояние на покой се оказва… 0 време. Стига се до логичния извод, че на практика покой няма, т.е. нищото никога не е в покой. Което и да е проявление в момента, в който „умре“, се прибира в покоя със затихващата функция на логаритмична спирала, след което се проявява отново. От гледна точка на нулевата точка всичко е в самата нулева точка и тогава всяко проявление може да се определи като ограничение вътре в неограничения потенциал, в нищото. Така всички проявления – абсолютно Всичко, което Е, е вид ограничение в „рамките“ на нищото. Трептейки „около“ нулевата точка, всички проявления се намират в нея и всяка една тяхна емоция, действие, състояние и дори мисъл рефлектира върху всички останали ограничения и се отразява глобално на абсолютно всичко в нулевата точка. Това мислене, състояние, действие или емоция се явява високочестотна вибрация спрямо потенциала, който се намира в „покой“. Тази вибрация е причина за поява на нови проявления. При това процесът е цикличен, безкраен и неповторяем.

Извод: Нищото никога не е в покой, никое проявление не повтаря което и да е друго, а всичко, което Е, трепти и вибрира, за да създаде менталния свят на „съществуването“. Каквото и да направим „тук и сега“, то повлиява на околната среда, на планетата, на Слънчевата система, на Галактиката, на Вселената, на цялата съвкупност от мултивселени…

Когато откъснеш тревичка, цялата вселена потръпва… (Упанишади)

Из „Ти – Източникът“ (книга първа от енциклопедия Когиталност)

Мандалата е графичен символ на вселената, божествена сфера, изобразена като диаграма. Първоначално терминът се появява в Риг Веда, а след това се пренася в различни индийски религии, особено в будизма, като има духовно или ритуално значение. Мандалите се използват като символи за медитация, закрила и лечение, за премахване на страх или болка. Могат да се рисуват или изработват от различни материали – хартия, цветен пясък, камък, стъкло… Всеки може да направи мандала – изисква се само желание. Като диаграма, мандалата се използва за фокусиране на вниманието – тя е един вид инструмент за навлизане в транс.

Карл Юнг вижда мандалата като „символ на несъзнателния аз“ и вярва, че рисуването на мандали му позволява да работи за постигане на цялостност на личността. Мандалата е водач в намирането на отговорите на търсения, въпроси и желания, помага за приемане на света, който те заобикаля. Рисувана или редена, мандалата е същността в човека – кръг на желанията, на вътрешното истинско Аз.

Структурата на мандалите представлява център с периферия. При кристалните мандали центърът е друза (съвкупност от кристали), а периферията са отделни кристали, обособени в два кръга. Ако желаем мандалата да е „саморазвиваща“ се, поставяме пет кристала близо до друзата и сочещи навън от нея (вътрешен кръг), и пет кристала, поставени отвън и сочещи навътре към друзата (външен кръг). Ако желаем заложеното да е статично, правим същото, но с шест кристала (при шестаграмната структура няма саморазвитие).

Мандалите се различават в зависимост от целите – молитва или желание. Когато постигнем целта, мандалата се разрушава. Този акт символизира непостоянството на формите. Мандалата е мисловен текст, който е нужно да бъде разбран по интуитивен път. Мандалите са инструменти за „изравняване” на честотите на вибрации на „материята” с тези на когиталността. Когато наблюдаваме мандала, мозъкът интегрира светлината и постига хармонизация при работа на ляво и дясно полукълбо. Това е нефилтрирано, неизкривено от логиката приемане на информацията. Осъществяващите комуникацията на клетките биофотонни емисии я предават на хромозомите, които от своя страна са ДНК-формация на индивидуализиран светлинен код на движението.

На всяко число съответства буква и цвят. Числата се свързват с честотна картина, даваща възможности за определяне на поведенчески насоки за личността, спестявайки ѝ излишни страдания в материалния свят. Във ведическата нумерология индивидуалността на всяка личност се формира от съвкупността на трите основни числа на душата, съдбата и името (датите на раждане и името на всяка личност). Тези цифри носят информация за индивидуалните характеристики и са ключ към разгадаването на минало и бъдеще. Съществува взаимовръзка между мандалата (енергийна виртуална конструкция на мисловност) и клетката (холограмен модел на мисловността). Хармонизирането на вибрациите практически влияе на клетките като оптимизация на работата им (подобно на това на имплантиране на стволови клетки).

Доказателство за това е методът на Урсула Ирганг. Експериментално тя открива мандали за лечение на псориазис, диабет втора степен, камъни в бъбреците, мигрена, възстановяване на зрението и др. Този метод в продължение на години успешно се прилага в Германия и в Австрия. Съществуват различни мандали – някои са триизмерни, други плоски (направени от цветен пясък), едни редени, други рисувани. Освен „материалните”, съществуват и етерни мандали, които са енергийни полета, ментално изграждани чрез мисловност, но дават същия резултат (изграждат се с пожелаване и ментално залагане на съответното желание).

Каквато и мандала да сътворим, най-важно при залагане на желанието е посоката. Мандала, изградена с отдаденост навън, към всички, винаги дава резултат. Всяко пожелаване, изпълнено с отдаденост към, на и за Всичко, което Е, прави видима и осезаема връзката между Източник и холограма…

…. мислено да се доближим до този най-главен, затова и най-бързо движещ се елемент „х“, който според моето виждане може да се смята за етер. Иска ми се предварително да го нарека нютоний – в чест на безсмъртния Нютон… Задачата за привличането и задачата на цялата енергетика не може да има реално решение без реалното разбиране на етера като световна среда, предаваща енергия на разстояние. Истинското разбиране на етера не може да се постигне, като се игнорира неговият химизъм и не се смята той за елементарно вещество.“ Д. И. Менделеев, „Опит за химическо разбиране на световния етер“, 1905 г.

За последен път истинската таблица е видяла бял свят през 1906 година (в учебника „Основи на химията“, VIII издание) и цели 96 години по-късно възкръсва от пепелта, благодарение на публикацията на дисертация в сп. ЖРФМ на Руското физическо общество.

парченце от книгата “Ти – Източникът (книга първа от енциклопедия Когиталност)”

Още нещо за ефира ще откриете и в парченцето от презентация Когиталност :

https://youtu.be/otAhfsWQKAw

При произнасяне на гласните букви на древните езици санскрит и иврит, зрънцата се подреждат във формата на писмените знаци на тези гласни. Киматиката е наука за творящия звук – връзка между честоти и форма. Така символите в една „азбука“ могат да бъдат сформирани (създадени) чрез подобен модел. Тогава азбуката би могла да означава разказ, история, информация за изключително важни модели на сътворяване и проявление на Всичко, което Е! Може би най-дълбоко и цялостно посланието и теорията за произхода на света за планетата Земя е дадена в азбуката глаголица. Самото й наименование в превод означава „знаците, които говорят“. Опознаването и тълкуването й отварят вратите на изключително много знания, задълбочени анализи, които чрез тази символна азбука са били по-скоро практически познати, отколкото теоретично. Това е защото, без да се дават наименования на самите енергии, се проследява целият процес на движение, превръщането на Нищото в Нещо, дуалността на света, както и това, че жизнената енергия, съдържаща се във всеки, е тази, която твори света. Показва се как смърт няма и всичко е в кръговрат, тръгващ и завръщащ се в покоя. Показва се, че човешкият живот не е просто един цикъл, а цяла ера, при която противоположностите винаги съществуват и едната прелива в другата. Точно този стремеж да се извърви пътят на това незнание ни прави цялостни и съвършени. Така глаголицата, без да има претенции да е нещо особено, се явява „библия“ на Сътворението и неговите цикли – мъдростта на знаците, които говорят:

АЗъ, Буки, Веди Глаголи! Добро Ест Жичье Дзело Земля! Иже (Йота) Како Люди Мислите, Наш Он Покой. Ръци Слово Твръдо! Ук, Фрът, Хер! Ща, Ци, Черв, Ша! Еръ, Ер, Ери! Юс ан, Юс он, Йен, Йон, Юс, Ят!

АЗѢ –  – знакът A3 от една страна определя лично местоимение, а от друга – от една точка виждаме разделените две противоположности. Перпендикулярно на тях преминава трета енергия, образуваща в задната си част обръщане с хастара наопаки, което сформира и противоположности. Последният знак (Ѣ) илюстрира как цялата тази перпендикулярно енергия, заедно с нейното проявление, винаги се завръща като безкраен цикъл в първоначалната точка и образува кръговрат. Интересният момент е, че този цикъл се явява отместен от самата перпендикулярност на енергиите. Това символизира различния фокус на въртене на 3, т.е. показва как, в зависимост от фокуса (центъра), ще реализираме едната или другата противоположност, като безкраен цикъл. Едно от най-важните неща, което се показва, е, че този знак, който обяснява цялостната структура на проявлението, е всъщност самото проявление, т.е. всичко е (в) едно неделимо цяло. Така още в самото начало на глаголицата излиза, че е уточнено, че всяко проявление всъщност е и източник. Също така, чрез този символ се обозначава изначалният потенциал, „тръгнал” от Нищото, който е разделен в две равносилни движения (линии) и заедно с перпендикулярното на тях направление реализира триизмерно пространство  с отворен (безкраен като варианти) финал, който винаги се „завръща” в себе си . Важен момент е, че двете части на тройката отново символно илюстрират равнопоставеност на онова, което следва, и онова, което е било. Но тъй като произлизат от едно нещо, те винаги са свързани с мига тук и сега. По този начин само с един символ и три знака (както в индийската философия) се обяснява и фракталният принцип на повторение за всички нива. Погледнато от този ъгъл, преводът на цялата глаголица приблизително изглежда така:

АЗъ (аз, Ⰰ) Творя (буки, Ⰱ – творя, създавам – това творене съдържа в себе си звуковото изразяване Ук, което уточнява, че това е знанието на ученика, който е готов да следва принципите на тази триединна енергия. Символът И означава, че след като се е научил да следва тази енергия, той я продължава в един безкраен цикъл. Самият знак И може да се оприличи като завъртяна наляво спирала на част от вълна. Символът Б уточнява и броя на принципите, които е нужно ученикът да следва – ба/бо означава 8), Воден (веди, Ⰲ е стремежът на всяко проявление от нищо незнаещо (без практична опитност) да разширява непрекъснато опитността си. Освен това този знак обяснява как всички опитности са обърнатата на обратно първоначална енергия Л. Този знак,  освен „водя“, означава и неограничено разширяване на диапазона на възможностите, отвореното V) от Движението! (глаголи, Ⰳ – „глаголя“ е действие, движение, но и цялостен процес, при който обърнатата с хастара наопаки енергия може да се зацикли в кръговрат, както около единия, така и около другия център. Всъщност центровете са фокуси на противоположностите, които съществуват, и се показва, че единствено фокусът чрез действие определя характера на резултата.). По-нататък глаголицата уточнява какъв е редно да е нашият фокус, а именно добрината и отдадеността. Доброто (добро, Ⰴ – по-дълбокото вникване в тези на пръв поглед противоположни състояния показва, че те са свързани в едно цяло и единствено нашето приемане с еднаква сила на едната или другата противоположност, като равновесие на везна, определя добруването на самото проявление. Тънко се намеква чрез този символ, че негативни неща няма, че всичко е творене и добруване, което като неразривна връзка между противоположности е винаги едно цяло) Е (ест, Ⰵ – има го, съществува – важен момент в това съществуване са двете черти по средата на знака – те символизират ограничението на диапазона на самото проявление, т.е. едно проявление може да съществува само и единствено, ако е ограничено в своето знание. За отбелязване е, че знакът Ⰵ е обърнатото настрани добро, което има ограничение, „разделящо“ го на горе и долу, т.е. това ограничение дава винаги някакъв „приоритет“ на разделението от равновесното състояние. Щом съществуваме, ние винаги ще предпочитаме едното от равновесните състояния за „по-добро“ от другото. Точно този факт характеризира съществуването в ограничен диапазон). Аналогично, толкова задълбочено могат да се разгледат и всички останали символи, но като основно послание глаголицата е следното: Доброто Живее с Дела на Земята (не можем да отделим мислене от действие, т.е. тогава няма да има проявление)! И малкото, което си Мислите, потъва и се проявява в покоя (ние сме в покоя и покоят е в нас – тук се уточнява и един важен за съществуването момент – всичко е свързано с движение и покой и каквото и да правим, ние сме произлезли от покоя и го съдържаме като цяло. Така всяко проявление се явява и източникът и ограничението, което е – ние сме Източникът и Източникът е ограничен от нас). В Ръцете Словото е Твърдо (протонното поле, най-активно излъчено от ръцете, краката и очите, е сила, която люботвори в потенциала на Цялото Твърдостта – материята и реалността около нас. Това е точно обърнатата с хастара наопаки триединна енергия на Източника, която твори света като ограничение. Уточнява се връзката, че потенциалът без проявлението не може да твори. От друга се уточнява, че всичко е в ръцете ни и в допълнение и словото (мислене и изразяване) се включва в този процес на реализиране на реалност)! Да Лети (Ⱆ – ук – знание на ученика, но още и удоволствие, полет, вдъхновение, което учащият изпитва в търсене на новото и непознатото. Y е триединната енергия, а К е фокусът, който ние сме определили, за да съберем или раздалечим/ увеличим нашето знание. При това цялото това знание се явява само от едната половинка (материалната) на света, в който съществуваме, т.е. това знание е свързано само с опитността в „сътворения“ вече свят. Това се потвърждава и допълва от думи като на-УК-а и не-УК. За подчертаване е, че позицията на всеки символ определя процеса – начина, по който се случват нещата, т.е. А като триединна енергия и Н като огледална холограма, съдържаща в себе си своите противоположности и полярности. Така АН-НА би означавало „дошъл от Източника, преминал през холограмата, и завърнал се в Източника; а на-УК-а се явяват действията на холограмните проявления в техните огледални противоположности, базирани на триединната енергия, които са вдъхновението на ученика, който може да твори в и като триединна енергия.) Може (фрът, Ⱇ – този знак показва кръговратът между два равнопоставени фокуса и как „моженето“ е вероятност да се фокусираме както върху едното, така и върху другото. Цялостното можене е свързано с директна връзка, единствено и само ако приемем едновременно и двете алтернативи. Така символът уточнява, че по какъвто и начин да се движим между две точки, винаги има директен път – права линия. И в единия и в другия случай залюляването надясно ще е и залюляване наляво; каквото горе – това и долу, но единствено непрекъснатото пробване, натрупване на още и още опитности, може да ни изведе към директната връзка с Цялото знание.) Всеки (хер, Ⱈ  – в самата глаголица хер е вертикална черта, която завършва с цикъл в долния си край – това означава, че ограничението, натрупано от всички възможни взаимодействия, е зациклило в тези взаимодействия. Глаголическото хер (Ⱈ) се приравнява към латинското b – буки, творене, т.е. в латиницата имаме приравняване на подчинения на всеобщото мислене индивид с творец. Това е израждане на истинското заложено послание за творене. Всъщност след това в кирилицата хер се трансформира в Х, което на практика не е далеч от истината – това са взаимодействията между всички проявени единици, техните общи честоти и решетки – егрегор. Символното послание на глаголицата е по-точно, защото уточнява, че в момента, в който индивидът се подчини на всеобщите защити на всички, върви към края на своя жизнен цикъл като Потенциал. Решетките на всеобщите ограничения са толкова свити, че на практика това е приключване на ерата на един потенциал (ер, еръ – дете, човек). Творческата (ща, Ⱋ – това е триединният енерго-информационен потенциал, който е ограничен (прикачен) към дадена околна среда. Поради тази причина виждаме трите елемента на триединната енергия в горната част на символа и чертичка/ кръгче под него, което го „заземява“ към определена среда. Всъщност това е снизяването на триединната енергия към дадени ограничения, каквито и да са те.) Жизнена енергия (ци, Ⱌ – фокусираната върху едната от противоположностите енергия; води се жизнена енергия, защото вече сме си избрали начина, по който да творим, без значение какъв е фокусът. Който и фокус да сме избрали, той винаги определя характера на резултата.), зациклена самоцелно в себе си (черв, Ⱍ – откъснати и отделени от безкрайната енергия на потенциала, сме зациклили във фокуси, които свиват диапазонът ни на развитие и ни дърпат към дъното, т.е. този черв е уроборосът*, захапал опашката си, зациклил сам в себе си, приел себе си за единицата на творението; краен егоцентризъм, който се самоизяжда), ни връща в потенциала на Източника (ша, Ⱎ – триединната енергия в целия й потенциал, необвързана към каквото и да е ограничение – нулева точка). Човече (еръ, Ⱏ – това е енергията на Ра – светлината, която извършва цялостен цикъл (ера, епоха) на извървяване на един жизнен период), Деца (ер, Ⱐ – енергията на светлината, която още не е извървяла своя цикъл), Хора (ери, ⰟⰊ – същата енергия, но на голямо множество, генериращо продължително взаимодействие на вълните)! Стремежът към единното (юс ан, Ⱔ – юс (посока) ан (триединната енергия с нейните проявления, която е отворена, незавършена, безкрайна) – това е стремежът към истинска реализация на целия потенциал.) Знание (юс он, Ⱘ – юс (посока) он (зациклените в себе си проявления, които реализират единствено вакуумни флуктуации в нулата) – това знание е ограниченото знание само и единствено на опитностите в цикъла, наречен живот) с вяра (йен, Ⱗ – проявлението е завършило своята задача като такова и е свободно да избере следващо проявление. Затова го превеждаме като В-Я-РА – в мен е светлината) и посока (йон, Ⱙ – незавършена задача на проявлението, при което то се завръща отново, за да „реши“ заданието при по-ограничени параметри – фрактален принцип на преражданията, който е валиден до приключване на заданието) ни води Към (юс, Ⱓ – порив, стремеж, посока) Безкрайността (ят, Ⱑ – кръстосаната енергия, която постоянно ни вкарва в проявления, т.е. смърт няма. В момента на завръщането си към самата кръстосана енергия, дали чрез йен или чрез йон, ние продължаваме да реализираме ограничения (проявления), които да запълнят информационния потенциал с нови и нови знания за преживяното. За изясняване можем да си представим планетата ни като висше учебно заведение, в което, ако не сме си написали дипломната работа (заданието), се връщаме отново и отново към нея, докато я завършим и защитим. Но веднъж започнато, училището е редно да бъде завършено. От друга страна, ако сме защитили вече дипломната си работа, ставаме изследователи на нови творчески хоризонти, като този избор правим вече сами…).

АЗъ Творя, Воден от Движението! Доброто Съществува с Дела на Земята. И Малкото, Което си Мислите, Потъва и се Проявява в Покоя. В Ръцете Словото е Твърдо! Да Лети Може Всеки. Творческата Жизнената енергия, зациклена самоцелно в себе си, ни връща в потенциала на Източника. Човече, Деца, Хора!  Стремежът към единното Знание с Вяра и Посока ни води Към Безкрайността на проявяванията.

из Енциклопедия Когиталност – всичко, което Е!
(очаквайте тази есен)

Всички факти в началото бяха парченца от пъзел, пръснати в необятността – разпилени, непоследователни, неподредени. Пристигащи хаотично в миговете, когато не ги търсиш и не ги очакваш… Светкавици, проблясващи в мрака, които е редно да уловиш в шепата си като светулки – да ги събереш с търпение, вдъхновение и отдаденост. Тогава, приел разпиляната хаотичност на своето незнание, с вяра в Нищото, подреждаш светлината на собствения си Живот.  (ivomir, “енциклопедия Когиталност – всичко, което Е!“)

Това, което наричахме духовност и езотерика, днес е доказуема, проста и приложима практика. Знанието, което беше „заключено“, днес е достъпно за Всеки, тръгнал по пътеката на Търсенето с търпение, вдъхновение и отдаденост… Ключовете към това знание са в ръцете ни, а кодът на всеки от тях е индивидуален, уникален и неповторим – също толкова неповторим, колкото си и самият Ти! Всеки е Всичко, което Е… парченце от пъзела, подреждащо целия пъзел; искра от светлината, съдържаща цялата Светлина; ограничение в знанието, събрало цялата информация на Цялото…

Стремежът към… каквото и да е… се проявява едновременно с неговата противоположност и единствено фокусът, върху която и да е от противоположностите, определя характера на резултата. Ако няма фокус (избор), нищо не се случва / всичко е възможно.

Така собствените ни избори предопределят резултатите. Например, ако ние негодуваме от света, който сме създали, се проявяваме като негодуващите в света. Ако ние избираме страданието и болката, за да ги изпитаме, проявяваме себе си като страдащите и боледуващите. Ако изберем другата противоположност – радостта и вдъхновението – като проявление ще бъдем радостни и вдъхновени от всичко, което съществува около нас. В този план всеки сам развива и избира доколко (в какви граници) да изгради собствения си потенциал на Източник като възможности на Проявлението, на Творението, на Живота. Само проявлението може да направи избор, който да бъде реализиран като резултат. А Източникът е потенциалът, енергията, която прави възможен този избор. Това е като при водата – тя сама по себе си е потенциал. Избирайки да добавите към нея сол, картофи и фиде, тя се превръща в солена супа. Но ако добавите към нея захар и плодове, потенциалът вода се проявява като компот. И вие сте този, който избира…

Знаем колко е трудно, когато си се потопил в избора на собствената си мизерия, да излезеш оттам. Изглежда точно като случая на барон Мюнхаузен, който е нужно да се хване за косата и да се извади от блатото. А всъщност е просто въпрос да се избере щастието, посоката навън, посоката на пълна отдаденост… Това е посоката и на Източника, който всъщност сме. И така стигаме до резултата:

1. Избирайки посоката да обслужваме, да изучаваме себе си, да постигаме целите си, да „даваме“ всичко за семействата си (т.е. отново да обслужваме себе си), ние сме срещу самите себе си като Потенциал, Енергия и Източник. Това означава, че докато търсим варианти само ние да сме добре, само семействата ни да са добре и не ни интересува реалността като наше собствено творение, ние с целия си потенциал вървим срещу себе си, докато се самоунищожим. И тогава играта започва наново…
2. Изборът на промяната, претворяването и постоянното регулиране на действителността с пълна отдаденост е посока, която съвпада с тази на Източника, т.е. ние работим със себе си и за себе си, като се отдаваме на всичко друго, освен на себе си. Така сме Себе си. И тогава чудесата се случват.

Заключение: Ако някой е избрал да страда, помагайки му, нарушаваме свободната му воля като право на избор на проявлението. Ако някой е избрал да е щастлив, пречейки му, нарушаваме свободната му воля на творец. Всеки има право да има право и всеки сам е създател на собствената си реалност. Теория от Когиталността показва тези принципи и всеки сам избира дали да ги следва или не. В това е неговият талант като проявление. Този талант е съответният избор – „как да се самоунищожа/ самонакажа/ боледувам/ да се почувствам като жертва…“ или „как да сътворя реалност, в която хиляди да бъдат щастливи“. Всеки има правото и проявява този талант, без оглед на това каква е посоката. Така никой не може да бъде гуру, авторитет, месия и т.н. Всеки един от нас Е това.

Всеки е индивидуален и уникален и има правото да прояви таланта си. Всеки е и Пътят и Източникът и Животът. Остава да направим избора – индивидуален и уникален. С този избор Силата (Потенциалът) е винаги с вас…

Алтернативна музика за упражнението (без водене):

Теория от Когиталността доказва, че „преражданията“ съществуват и са напълно закономерно явление в когиталността. Временната памет (ВП) е информацията, която притежава в настоящия момент една холограма. Тя е резултат от натрупана опитност на същата тази холограма, когато е потопена в определена среда. Цялата информация е постоянна памет (ПП), несъзнаваното, Акашови записи и т.н., което тук наричаме информационно поле (енергия), нулева точка, или когиталност…

Колкото по-малко е участието на ВП (логиката), толкова по-активно е подаването на информацията от когиталността (по-малко са филтриращите решетки, изградени от Егото). И тя информация може да бъде „прочетена”. В това се състои принципът на действие на Футуро- Ретроспективната Методика – ФРМ (по-известна като регресия). Когато се ограничи действието на логиката, падат филтрите за подадената информация от когиталността…

Принципът е следният: Първоначално се задават параметри (на логическо ниво) на търсения проблем или отговор (например причината за страх, който няма логическо обяснение или как е приключило дадено прераждане). След това се ограничават филтрите на логиката, без организмът да е в състояние на сън. С други думи, тялото е максимално отпуснато, със забавен пулс, ритмично и успокоено дишане – точно както при сън, но човекът не спи. Слухът регистрира всеки шум в помещението или извън него, сетивата са притъпени, но напълно изключено е само физическото зрение, защото очите са затворени. По време на регресия участника не губи ориентация къде е и какво прави, но концентрира вниманието си към вътрешните усещания и преживявания. В това състояние спокойно се наблюдава подаваната от ПП (постоянна памет, или когиталност) информация, оформена като реални филмови кадри. За провеждането на подобен сеанс са необходими няколко етапа:

1. Определяне на проблема: Този етап е разговор, необходим, за да се дефинира конкретният проблем – може да се търси причина за проява на страх, който не е бил определен с познати психологически или терапевтични схеми. Възможно е да желаете определени отговори (например какви сте били в предишни холограмни проявления) и т.н.

2. Симптоми на състоянието и инициирането им: Някои от основните физически реакции при наличие на страхов проблем са: сърцебиене, повишаване на кръвното налягане, стягане на мускулите, изострена чувствителност, разширени зеници, изпотяване.
Необходимо е да се представи и обясни какво се случва, когато е налично стресовото състояние. Как се усеща – като „буца в гърлото“, „свиване на стомаха“, кои мускули се напрягат и т.н. За да е осезателно всичко това, проблемната ситуация може да се „визуализира“. Подробно се описва всичко – детайлите са важни. Когато се навлезе в състояние, е необходимо да се знае какво да се търси и наблюдава като реакция. Не се мисли за самите картини – дали са верни или не. Те просто се наблюдават и разказват.

3. Деветстепенен преход към информация от когиталността: на схемата са представени графично девет точки. Стъпките са плавен преход за намаляване на логиката за сметка на увеличаване информацията от когиталността. Кръгчетата, с които са отбелязани ВП и ПП, изобразяват количеството информационна енергия, която ползваме при осъществяване на процеса.
стъпка 1 – най-яркият спомен от живота ви, който помните най-добре.
стъпка 2 – най-далечният спомен от детството – на границата на възстановяването на спомените.
стъпка 3 – спомен от периода, в който сте били шестмесечно бебе.
стъпка 4 – спомен от периода като четиримесечно бебе.
стъпка 5 – спомен от периода като двумесечно бебе.
стъпка 6 – спомен като ембрион.
стъпка 7 и 8 – смаляване до елиминиране на усещането за материалност.
стъпка 9 – картини (кадри) от когиталността, даващи информация за конкретен въпрос; няма символика.

4. Достигане до резултат (изход): Точното „обрисуване“ на събитията и усещанията е необходимо, за да е правилно насочването в конкретния момент, който е в основата на търсения проблем. При регресия картините от миналото са свързани с ключов момент (може да е наблюдаването на „собствената физическата смърт“). В ПП съществува такава информация. В някои случаи тези моменти могат да са бавни и продължителни. Ролята на водещия е да ги оцени и да „придвижи“ пациента напред във времето, като по този начин ускорява и самия процес. Желателно е точно преди „края“ (леталния изход) да се възприеме и анализира обстановката, онова, което участващият вижда и чувства, да се обърне внимание на детайлите. За терапевтирания изображенията са много ярки, изключително живи и реални. Дълбоката концентрация върху тези картини и вътрешните усещания и преживявания от своя страна го „изключват“ от емоционални влияния – той е само наблюдател. Затова в момента на леталния изход се изпитва не ужас, а облекчение, свобода.
Най- голямата грешка е участващият да си зададе въпрос дали нещо е наистина такова, каквото го вижда, или не. Така той пренася концентрацията си върху логиката, а не върху картините от когиталността. Това активира защитните решетки на Егото и те блокират информацията.

5. Връщане в състояние „тук, сега” и анализ: След като отвори очите си, преминалият регресия се „връща“ в regresiaсъстояние на активна логика. Нужно е известно време, за да стигне до осъзнаване, че това е информация от миналото/бъдещето, която в момента „тук и сега“ вече няма значение. Уникалността на този метод е в това, че независимо дали са приети причините или не, проблемът изчезва. Източникът на стресовото състояние става ясен, а когато нещо е известно на Егото, то не го счита за плашещо. Освен освобождаването от страх, физическа или психическа травма, чрез регресия човек може да възстанови и празни полета в паметта си. Преживяването на ФРМ води до осъзнаване, че имаме постоянен достъп до информация от когиталността… В момента, в който потърсим начини за усвояване на тази информация, разбираме, че тя е достъпна за всеки.
Разликата между информацията от сънища и ФРМ е в начина на получаване на информация и за какво е тя. Чрез сънищата получаваме съвети, препоръки, които пристигат под формата на символи и се отнасят за един бъдещ период. При регресия – виждаме в момента ТУК и СЕГА фактологическо проявление на паралелен свят – от миналото или от бъдещето (в нулевата точка няма пространство и време – всичко е в момента „сега“). Тази информация не е символна и е отговор на конкретен въпрос.

След редица експерименти (практически регресии и прогресии), достигнахме да извода, че подобни стъпки могат да се осъществят и по сравнително по-лесен и достъпен начин – като се тръгне от един голям обект към по-малък:

Пример:Въпрос, който участникът желае да реши, е Защо се страхувам от това да шофирам. 
Участникът затваря очи и си представя по идея на водещия поляна от рози… Водещият го насочва с въпроси:
– Виждаш ли пътека през розите… Тръгни по нея… Сега къде излезе?
– На поляна…
– Сам ли си? Има ли нещо покрай теб?
– Раница…
– Влез в раницата…. Какво виждаш.?
– Манерка за вода…
– Влез в нея
– Тъмно е…
– Някъде има шупла… Можеш ли да влезеш там?
– Да.
– Сега какво виждаш?
– Пространство… Звезди – необятно е…
– Смали се още. Сега къде си?..
– Виждам път. Движа се по него… (регресията е вече започнала)
– Как се казваш? На колко години си? В коя държава си?
– Казвам се Карл. В Германия съм, близо до Мюнхен – на магистралата. Пътувам за сватбата си. Закъснявам и там ме чакат. На 33 съм. нещо стана… Колата се обърна… Виждам бяла светлина… Под мен е разбитата кола. В пламъци. Някакви хора се суетят наоколо. Картината се размива…

Освен дългата процедура, съществува и "кратка версия" за навлизане в предишен живот/ паралелна реалност. В следното видео можете да видите регресия, водена по време на семинар "Когиталност – всичко, което Е!" 

Авторегресия: Същите стъпки, които се прилагат при ФРМ, могат да бъдат използвани и при индивидуално навлизане в Библиотеката (авторегресия или автопрогресия). Човек сам се насочва и води. След определен брой опити и тренировки, е възможно осъществяването на целия процес. Тогава сте едновременно участник и зрител. Така човек може да наблюдава и събития, които са интересни в исторически плн – например, кой е Исус и какво е правил преди познатите ни от библията времена. Кой е граф Сен Жермен и какви са възможностите му? и т.н…

Резултатите от ФРМ са впечатляващи. Страхове, необясними паники, или „вродени” нагласи, които притежава човек, изчезват. Това естествено, не става с един сеанс. Знанието се увеличава след продължителна работа. Но иначе, всеки участвал в подобно преживяване осъзнава, че смъртта е вид трансформация на енергията. Че „съществуването” е холограмно проявление на светлината с определена задача. Това води до прилив на енергия и развитие на творческия потенциал, защото страховете вече са изчезнали. Води до осъзнаването, че всичко е мисловност и Любовта към Всичко, което Е, е движещата сила във Вселената. А люботворенето (творенето с Любов) е смисъл на съществуването…