Мандала – от санскрит: „същина“ + „има“ или „съдържа“, а също се превежда като:„кръг-обиколка“ или „завършване“; „кръг“ и „съдържа“ се отнасят за видимия външен свят, а „същина“ за вътрешния свят.
Мандалата е графичен символ на вселената, божествена сфера, изобразена като диаграма. Първоначално терминът се появява в Риг Веда, а след това се пренася в различни индийски религии, особено в будизма, като има духовно или ритуално значение. Мандалите се използват като символи за медитация, закрила и лечение, за премахване на страх или болка. Могат да се рисуват или изработват от различни материали – хартия, цветен пясък, камък, стъкло… Всеки може да направи мандала – изисква се само желание. Като диаграма, мандалата се използва за фокусиране на вниманието – тя е един вид инструмент за навлизане в транс.
Карл Юнг вижда мандалата като „символ на несъзнателния аз“ и вярва, че рисуването на мандали му позволява да работи за постигане на цялостност на личността. Мандалата е водач в намирането на отговорите на търсения, въпроси и желания, помага за приемане на света, който те заобикаля. Рисувана или редена, мандалата е същността в човека – кръг на желанията, на вътрешното истинско Аз.
Структурата на мандалите представлява център с периферия. При кристалните мандали центърът е друза (съвкупност от кристали), а периферията са отделни кристали, обособени в два кръга. Ако желаем мандалата да е „саморазвиваща“ се, поставяме пет кристала близо до друзата и сочещи навън от нея (вътрешен кръг), и пет кристала, поставени отвън и сочещи навътре към друзата (външен кръг). Ако желаем заложеното да е статично, правим същото, но с шест кристала (при шестаграмната структура няма саморазвитие).
Мандалите се различават в зависимост от целите – молитва или желание. Когато постигнем целта, мандалата се разрушава. Този акт символизира непостоянството на формите. Мандалата е мисловен текст, който е нужно да бъде разбран по интуитивен път. Мандалите са инструменти за „изравняване” на честотите на вибрации на „материята” с тези на когиталността. Когато наблюдаваме мандала, мозъкът интегрира светлината и постига хармонизация при работа на ляво и дясно полукълбо. Това е нефилтрирано, неизкривено от логиката приемане на информацията. Осъществяващите комуникацията на клетките биофотонни емисии я предават на хромозомите, които от своя страна са ДНК-формация на индивидуализиран светлинен код на движението.
На всяко число съответства буква и цвят. Числата се свързват с честотна картина, даваща възможности за определяне на поведенчески насоки за личността, спестявайки ѝ излишни страдания в материалния свят. Във ведическата нумерология индивидуалността на всяка личност се формира от съвкупността на трите основни числа на душата, съдбата и името (датите на раждане и името на всяка личност). Тези цифри носят информация за индивидуалните характеристики и са ключ към разгадаването на минало и бъдеще. Съществува взаимовръзка между мандалата (енергийна виртуална конструкция на мисловност) и клетката (холограмен модел на мисловността). Хармонизирането на вибрациите практически влияе на клетките като оптимизация на работата им (подобно на това на имплантиране на стволови клетки).
Доказателство за това е методът на Урсула Ирганг. Експериментално тя откри
ва мандали за лечение на псориазис, диабет втора степен, камъни в бъбреците, мигрена, възстановяване на зрението и др. Този метод в продължение на години успешно се прилага в Германия и в Австрия. Съществуват различни мандали – някои са триизмерни, други плоски (направени от цветен пясък), едни редени, други рисувани. Освен „материалните”, съществуват и етерни мандали, които са енергийни полета, ментално изграждани чрез мисловност, но дават същия резултат (изграждат се с пожелаване и ментално залагане на съответното желание).
Каквато и мандала да сътворим, най-важно при залагане на желанието е посоката. Мандала, изградена с отдаденост навън, към всички, винаги дава резултат. Всяко пожелаване, изпълнено с отдаденост към, на и за Всичко, което Е, прави видима и осезаема връзката между Източник и холограма…