-Когато се върнеш в земите си до река Сула (днешен Дунав), ще управляваш още 10 години. Ще добиеш мъдрост и сила, духовно ще израснеш. След това остави брат си да управлява. Аз ще му помогна да се справи след години със сегашният ти съратник, сина на Балиду Балбалам (Филип Македонски). Тогава се върни обратно тук, в тези земи, намери жената, която носи духовното име Арийа (от сензар, глаголица и санскрит – „божествена чистота“). Истинското ѝ земно име е Майа. Вашето дете назовете с моето второ име. То ще се роди след като видите белия слон. Детето ще порасне и ще стане духовен водач на цял един народ.

„Защо ли прадядо бе преобразен като слон в съня? Странен беше – какво ли означаваха седемте бивни? – мислел си Кан Баламир. – И какво е това дете, което ще дойде след като видим бял слон? Защо брат ми ще се бие с този, който в момента се сражава рамо до рамо с мен?” (исторически факт: Ал Буга Съгеркан (339-310 пр. н. е.), брат и съуправител на Баламир, разбил войските на Александър Македонски в 331 г. пр. н.е., заради нарушение на условията за мир с Идел). Решил да разпита. Оказало се, че в този район на света – Индия – слонът е символ на сила и мъдрост, неуязвимост и власт, добродетелност и целомъдрие. Затова кан Баламир изпълнил завета на дядо си. Случило се това, което Ал Буда Болъгар предсказал в съня му…

А историята дала отговор на всички въпроси!

Защо са седемте бивни?!… След разпадането на Велика България всяко от седем племена се пръснали по целия свят, за да разнасят духа и учението, мъдростта болъгар. Защото да си болъгар е състояние на духа, мъдрост от невидимите полета на знанието, но едновременно с това и страдание, опитност, което е пак мъдрост, придобита, следвайки връвта от кълбото на живота. За да илюстрират усвояването на тази двойна мъдрост, всички болъгар, с настъпването на пролетта, връзвали на ръцете си преплетени бял и червен конец – като символ на новото начало в живота – пролетта и на усвоената преплетената двойна мъдрост – божествена и земна. Дори и в момента в Монголия пожелават на младоженците да са болъгар, което означава да пребъдеш. Да пребъдеш, защото не просто си живял, а си оставил с делата си следа в живота, която да се помни от всички поколения наред.

Защо слонът е бял?

Това е знанието, което носи светлината в себе си, нестандартно и творческо, нямащо логическо обяснение. Детето на Баламир и Арийа, наречено според пророческия сън Буда, носи и до днес на хората мъдрост и познание. Буда е основателят на будизма, живял в Северна Индия (буквално означава „пробуден“, „budh“ (санскрит) – събуждам се, пробуждам се – човек, който е достигнал до освобождаване на знанието – божествено и земно. Майката на Буда е царицата Мая. Младият принц живеел в двореца, разполагайки с всички удобства. Но сблъсквайки се с житейската реалност, неизбежността на смъртта и страданието на хората, той решил да намери изход от всемирното страдание.

Мартеницата и болъгар

Мъдростта не се учи – тя е път, по който, ако тръгнеш, вървиш цял живот. Да си мъдър означава да притежаваш широтата на познанието – и земна, и божествена. Да си мъдър означава да вярваш на интуицията, като се уповаваш на собствената си опитност и да помагаш и на другите да се събудят за тази преплетена мъдрост. И тогава обикновеният човек се превръща в Буда – просветен, който е просветлен от бялата светлина на божествената мъдрост, преплетена с житейската мъдрост от ходенето си по земята – червената пръст! Затова и Буда, като баща си – Баламир Булгар, носел на врата си талисман, вързан с преплетена, червено-бяла връв, който той наричал оренда. Той станал и един от първите, който открил как да използва в единство божествената и земна мъдрост и помагал и на другите да я усвоят и предават от поколение на поколение. За това и до днес неговото знание съществува, преплетената връв все още носим, показвайки, че сме болъгар – носители на мъдростта, която да пребъде във вечността.

Оренда е знание, път, принцип. Оренда е и светлината, и мрака. Тя е нищо, съдържащо всичко съществуващо. Тя е Цялото, сила от правила и принципи на движението, където простото е сложно и сложното е просто – едно Един-Е-Ние на енергия и материя. Послание на Оренда е постигане на състоянието  болъгар:

„Всичко, което Е – СЪМ,
всичко, което СЪМ – Е,
аз съм всичко, което Е „

Всички сме в Един-Е-Ние. Всичко е взаимосвързано. Всеки човек е чудото да е творец, свободен. истински цялостен и отдаден към Всичко, което Е!

Честит първи март, болъгар!

Колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно тече времето!

ето го и в следното кратко видео:

В теория от когиталността и като следствие от парадокса на близнаците стигаме до извода, че ако една точка е в пълен покой, за нея времето тече с безкрайна скорост и тя притежава целия енерго-информационен потенциал. Също така, нейният размер е нулев, заради огромната гравитация. За всяко движение, трептене, с каквато и да е скорост, времето вече не е безкрайна величина, а е с определени параметри. По този начин всяко проявление, трептящо около тази нулева точка, притежава определена концепция за характеристиките на времето, появило се в зоната на ограничение на самото проявление. От гледна точка на енерго-информационния потенциал всичко е винаги тук и сега. Но за дадено проявление времето тече линейно и му създава илюзията за минало и бъдеще – миналото са честотните му трептения „преди“ мига тук и сега, а бъдещето му представлява честотните му трептения „след“ момента тук и сега. Всъщност проявлението съществува само в мига тук и сега, но има „памет“ за това преди и „очакване“ за това след.

Така за нулевата точка възниква парадокс – тя е в пълен покой и е нищо… но нищото не е в покой, то трепти и вибрира. За да обясним този парадокс по възможно най-лесния начин, нека приемем, че дадено проявление „умира“ и в това състояние то се прибира, бива привлечено от безкрайната гравитация на енерго-информационния потенциал – изчезва в нищото и „преседява“ там 3 000 000 000 години преди да се прояви отново. Докато е в нищото, проявлението е в пълен покой и за него времето в тази отправна система тече с безкрайна скорост. Така тези 3 000 000 000 години „преминават“ за нулев период от време (за миг) и проявлението като такова се проявява отново. „Престоят“ в състояние на покой се оказва… 0 време. Стига се до логичния извод, че на практика покой няма, т.е. нищото никога не е в покой. Което и да е проявление в момента, в който „умре“, се прибира в покоя със затихващата функция на логаритмична спирала, след което се проявява отново. От гледна точка на нулевата точка всичко е в самата нулева точка и тогава всяко проявление може да се определи като ограничение вътре в неограничения потенциал, в нищото. Така всички проявления – абсолютно Всичко, което Е, е вид ограничение в „рамките“ на нищото. Трептейки „около“ нулевата точка, всички проявления се намират в нея и всяка една тяхна емоция, действие, състояние и дори мисъл рефлектира върху всички останали ограничения и се отразява глобално на абсолютно всичко в нулевата точка. Това мислене, състояние, действие или емоция се явява високочестотна вибрация спрямо потенциала, който се намира в „покой“. Тази вибрация е причина за поява на нови проявления. При това процесът е цикличен, безкраен и неповторяем.

Извод: Нищото никога не е в покой, никое проявление не повтаря което и да е друго, а всичко, което Е, трепти и вибрира, за да създаде менталния свят на „съществуването“. Каквото и да направим „тук и сега“, то повлиява на околната среда, на планетата, на Слънчевата система, на Галактиката, на Вселената, на цялата съвкупност от мултивселени…

Когато откъснеш тревичка, цялата вселена потръпва… (Упанишади)

Из „Ти – Източникът“ (книга първа от енциклопедия Когиталност)