Колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно тече времето!

ето го и в следното кратко видео:

В теория от когиталността и като следствие от парадокса на близнаците стигаме до извода, че ако една точка е в пълен покой, за нея времето тече с безкрайна скорост и тя притежава целия енерго-информационен потенциал. Също така, нейният размер е нулев, заради огромната гравитация. За всяко движение, трептене, с каквато и да е скорост, времето вече не е безкрайна величина, а е с определени параметри. По този начин всяко проявление, трептящо около тази нулева точка, притежава определена концепция за характеристиките на времето, появило се в зоната на ограничение на самото проявление. От гледна точка на енерго-информационния потенциал всичко е винаги тук и сега. Но за дадено проявление времето тече линейно и му създава илюзията за минало и бъдеще – миналото са честотните му трептения „преди“ мига тук и сега, а бъдещето му представлява честотните му трептения „след“ момента тук и сега. Всъщност проявлението съществува само в мига тук и сега, но има „памет“ за това преди и „очакване“ за това след.

Така за нулевата точка възниква парадокс – тя е в пълен покой и е нищо… но нищото не е в покой, то трепти и вибрира. За да обясним този парадокс по възможно най-лесния начин, нека приемем, че дадено проявление „умира“ и в това състояние то се прибира, бива привлечено от безкрайната гравитация на енерго-информационния потенциал – изчезва в нищото и „преседява“ там 3 000 000 000 години преди да се прояви отново. Докато е в нищото, проявлението е в пълен покой и за него времето в тази отправна система тече с безкрайна скорост. Така тези 3 000 000 000 години „преминават“ за нулев период от време (за миг) и проявлението като такова се проявява отново. „Престоят“ в състояние на покой се оказва… 0 време. Стига се до логичния извод, че на практика покой няма, т.е. нищото никога не е в покой. Което и да е проявление в момента, в който „умре“, се прибира в покоя със затихващата функция на логаритмична спирала, след което се проявява отново. От гледна точка на нулевата точка всичко е в самата нулева точка и тогава всяко проявление може да се определи като ограничение вътре в неограничения потенциал, в нищото. Така всички проявления – абсолютно Всичко, което Е, е вид ограничение в „рамките“ на нищото. Трептейки „около“ нулевата точка, всички проявления се намират в нея и всяка една тяхна емоция, действие, състояние и дори мисъл рефлектира върху всички останали ограничения и се отразява глобално на абсолютно всичко в нулевата точка. Това мислене, състояние, действие или емоция се явява високочестотна вибрация спрямо потенциала, който се намира в „покой“. Тази вибрация е причина за поява на нови проявления. При това процесът е цикличен, безкраен и неповторяем.

Извод: Нищото никога не е в покой, никое проявление не повтаря което и да е друго, а всичко, което Е, трепти и вибрира, за да създаде менталния свят на „съществуването“. Каквото и да направим „тук и сега“, то повлиява на околната среда, на планетата, на Слънчевата система, на Галактиката, на Вселената, на цялата съвкупност от мултивселени…

Когато откъснеш тревичка, цялата вселена потръпва… (Упанишади)

Из „Ти – Източникът“ (книга първа от енциклопедия Когиталност)