Легенда за Лъва

Близо до Танград, в годината на лъва, кан Ал Бури (593-602, дядо на Аспарух), се разхождал върху коня със своя внук. Недалеч се виждал силуета на планината Алтай. Кан Ал Бури вече бил взел решение да предаде на внука си натрупания през годините опит, за да продължи пътя му. В далечината видели лъв, който нападал стадо овце. Прозрял, че няма да могат да помогнат на стадото, старецът решил да разкаже една приказка, с която Аспарух да разбере, че е необходимо да се стреми към познание, ако желае да бъде добър владетел. Така той започнал приказката за прозрението:

„Една бременна лъвица нападнала стадо овце. От голямото усилие при нападението усетила, че живота ѝ е към своя край. Преди това, с последни усилия, все пак успяла да роди жива рожбата си. Това станало недалеч от стадото. Овцете се смилили над малкото, взели го с тях и го отгледали. Растяло лъвчето с овцете, а те го учели на всичко – пасяло трева, блеело и бягало от страх, когато звяр нападнел стадото. Така пораснал лъв-овца, т.е. лъв, който си мислел, че е овца.

Един ден друг лъв нападнал стадото и останал много учуден, когато видял свой събрат, бягащ в неописуем страх от вида му. Нападателят успял да издебне лъвът-овца докато спял. Събудил го и попитал:

– Защо се страхуваш и бягаш – та ти си лъв като мене?

Смъртно уплашен, лъвът-овца успял само да изблее ужасено и побягнал. Настигнал го истинският лъв и го завел до едно езеро. Навел го над водата, и му казал:

– Ето виж – това съм аз, а това си ти.

И тогава дошло прозрението. Невежеството си отишло. Лъвът-овца престанал да се страхува, блеенето изчезнало. На негово място се появил мощен рев.

Малкият тогава кан Аспарух разбрал, че най-важното в този свят е това да търсиш – да търсиш познаване на възможностите си, дори когато не вярваш, че те съществуват; да търсиш различното и нестандартното, дори като ти се струва безсмислено. Всеки, който приеме посоката на търсене, ще е готов да продължава, докато намери. А когато намери, ще царства над всичко. Запомнил урокът на дядо си, години след това той успял да открие и най-прекрасното място за живеене на народа си – мястото на днешна България. Знаем от историята, че е бил победител и е царствал…

Когато огледаме себе си в езерото на истината, осъзнаваме, че всеки от нас е силен, можещ и уникален – толкова, колкото и всички останали. Необходимо е единствено да направим крачката към това оглеждане – крачката да познаем непознатото.

Легенда за Лъва

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Към началото

Pin It on Pinterest

Bulgarian BG English EN