Легенда за пантерата

Кан Алп-Бий (378 – 402 г.), син на кан Булюмар (363 – 378 г.), разбил садумците (готите) и ги принудил да бягат в Рум (понастоящем Константинопол). През 378 г. той разгромил осемдесетхилядната армия на император Валент при крепостта Дере (сега Адрианопол), близо до планината Арбат (днешни Родопи).

В резултат на тази победа той е известен и под имената кан Дере и кан Арбат.  При  тези  сражения  самият  император  Валент  изгорял  в  един  дворец.  В  пепелищата  на  порутената крепост  кан  Алп-Бий  намерил  императорската  корона  на  Валент,  която  отнесъл  като  подарък  на  своя баща – кан Булюмар, в българската столица кан-Балин (днес  Киев).  В  опожарената  крепост  той  намерил  и малка  пантера,  която  също  взел  със  себе  си  и  решил да обучи.

Оттогава  животът  му  се  променил  –  грижите за  малката  пантера  осмислили  дните  му  на  воин.  Тя растяла и той я обучавал да се развива като истинско диво животно – хапела хищно и разярено като звяр и оставяла следи от острите си нокти. Не се страхувала от нищо – смелостта била в кръвта ѝ, очите й светели, тялото й се извивало с грация и ловкост, сякаш плувала в пространството, а жертвите замирали неподвижно от непреклонността, която излъчвала.

Колкото повече време минавало, толкова повече канът  се  привързвал  към  пантерата.  Но  тя  се  отдалечавала,  бягала  от  хората,  избирала  такива  места,  в които рядко би се срещнал човек, и сякаш се отдавала  на  своите  мисли.  Започнала  да  ненавижда  хората, заради  това,  че  те  се  държали  така,  сякаш  само  те  са специални същества. Пантерата се питала защо всички други е необходимо да са им подчинени и задължени, след като природата е уникална в своята същност.

Животът  изисква  хармония.  Наруши  ли  се  равновесието,  винаги  има  губещи.  Постепенно  спряла  да  се завръща при Алп-Бий, който страдал безмерно. Бродел  по  цял  ден  из  гората  и  я  търсел.  И  така  минали години. Разчуло се, че много хора са загинали от ноктите и зъбите на пантерата…

Един  ден  на  една  стръмна  пътека  в  планината Арбат Алп-Бий видял хищното животно и застинал в безмълвно  очакване.  Тя  се  спряла  точно  преди  да  го нападне  –  в  нея  се  борели  ненавистта  към  хората  и любовта към този, който я отгледал. Тялото ѝ грациозно  потрепнало,  ловко  скочила  до  него.  От  очите  ѝ продължавала да струи присъщата непреклонност. И когато  Алп-Бий  вече  очаквал  най-лошото,  тя  кротко легнала в краката му.

Любовта победила дори зова на кръвта!

Любовта е пълна отдаденост към, на и за Всичко, което Е! Истинската любов е даването на свобода и право на всеки да има право. Приемане и отдаване вървят ръка за ръка, когато желаем да изградим свят на хармония с Всичко, което Е!

Легенда за пантерата

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Към началото

Pin It on Pinterest

Bulgarian BG English EN