Владетелят на Танград, Алан Болгар (внук на Кубан, 140-107 пр.н.е., обединил държавната власт), имал чудно красива дъщеря на име Уз. Тя била най-красивата девойка на Земята. Единствено безсмъртните богини можели да се сравняват с нея. Радостна и безгрижна, тя по цял ден играела с приятелките си по зелените ливади в околностите на града, в близост до планината Арбат (днешни Родопи).
Една сутрин тя тичала по ливадата, късала цветя, правела венчета от тях, слагала ги на главата си и смехът ѝ огласял цялата околност. Сякаш и птичките станали по- весели и по-нежно пеели, а златистите лъчи я обливали и я правели още по-красива. Толкова щастие бликало от нея, че от висините всемогъщият Танкхра съзрял девойката и очарован от божествената ѝ красота, решил веднага да я вземе за жена. Но как да направи това, без да изплаши нея и приятелките ѝ? Превърнал се в бик и неусетно се вмъкнал в едно стадо. Безгрижно тичали по ливадата младите момичета. Но когато Уз се отделила от другарките си, за да откъсне един кичест божур, бикът дошъл при нея. Така нежно я гледал с големите си очи, сякаш искал да ѝ проговори. Красавицата започнала да го милва, да глади копринената му кожа и да се възхищава от дългите му, извити като полумесец рога. Още по-нежно започнал да се умилква бикът и легнал в краката ѝ. Хванала тя рогата му и радостно седнала на широкия му гръб. Тихо и кротко бикът станал, стъпил на краката си, а момичето се заливало от смях.
И… изведнъж бикът като вихър се понесъл към планината Арбат. Приятелките ѝ се развикали за помощ, но бикът бил като вятър. Скоро стигнал до високите върхове на Арбат и оставил на земята скъпоценния товар. Докато красавицата прибирала разпилените си коси, бикът се преобразил и застанал като Тангра с цялата си величественост, красота и могъщество. Тя мигом се влюбила и заживяла заедно с него.
За да напомня и покаже любовта си към бога, който я отвел и едновременно с това към населението на Арбат, Уз помолила Тангра да създаде съзвездие, което да се вижда от Арбат. Това било съзвездието Бик. То напомняло за това, което се е случило, и в същото време било символ на голямата любов. А хората, впечатлени от станалото, добавили към името ѝ онзи, който я отвел – нарекли я Уз-Бика (исторически до- документи показват, че името на дъщерята на Алан Болгар е наистина Уз-Бика.)
Хората обикновено приемат за истина онова, което им поднасят сетивата. А те са най-голямата илюзия. Често пъти виждаме не това, което очакваме, страдаме и се опитваме да избягаме от себе си. Когато можем да проявим повече проницателност и прозрем отвъд сетивата, със сигурност ще можем да „хванем бика за рогата” и осъзнаем собствената си величествена божественост! БИК: Величественост – Сила – Любов. Бикът олицетворява надеждност и спокойна сила. Той е символ на дълголетие и плодотворен труд, символ на стабилност, устойчивост, търпение и упоритост.