rimovi
Парченце от пъзел, съшито с бели конци Ма́йя току-що била родила Безименен в прохладната пещера в Аркадия. Била щастлива и доволна, защото знаела, че дава живот, който хиляди години ще е основа за съществуването на всички. Този живот идвал от самата нея, от името ѝ, което всички знаели, че означава МЕН (Ма́йя – санскр. माया, буквално е […]
Ще се опитам да пресъздам един разговор, който водих сам със себе си. Моля читателят да не търси кой кой е. Защото съм си все аз. Нека не се прави и разделение „добро-лошо”. Такова няма. Нашето Егосъзнание сформира в нас и доброто, и злото и тяхното противопоставяне. Но тези категории са единствено в нас и […]
Забравихме ли откъде сме произлезли? Забравихме ли кои сме?Та ние сме българи, наследници на народа ди ли – предците на династията от рода Дуло. Ди ли са хора с европейска външност и силно развит индивидуализъм. Творци, които познават същността и възможностите си. Затова те първи употребили плуг за оран на земята, железни и бронзови сърпове […]
В колата беше студено. Чувах дишането на далматинеца на задната седалка. Краката ми започваха да замръзват. Коленете ме боляха. Погледнах в огледалото. Едно измършавяло, небръснато и отчаяно лице ме наблюдаваше. Бях глупак и неудачник. Просто не ми стигаше акъла как можах да повярвам на онази кучка, дето издаваше списанието. Да й повярвам, че като подпиша […]
ТойРазчитам на тебда се усмихвам тази нощ,разчитам на теб –да бъда аз – не лош.Разчитам на теб,за да забравя болката и този срам,на теб разчитам –да не бъда сам…ТяРазчитай на себе сида се усмихваш тази нощ,разчитай на себе си –да бъдеш ти – не лош.Разчитай на себе сиза да забравиш болката и този срам,на себе […]
Имах призовка. От полицията. Не знаех защо, пък и не исках да знам. Каквото и да е, не е важно. Затворих пощенската кутия и с призовката в джоба тръгнах за работа. Докато палех стария 13-годишен “Нисан” си мислех за дъщеря ми. Едно страхотно малко дете – жизнена, красива и дива. Спомних си как я снимах […]
„Днес ще бъде предимно слънчево” – казват по радиото. Да – така ще е. Така е. Защото усещам енергийната подкрепа на хората, към които се обърнах. Усещам щастието от това, че има резултат от моите усилия. Подавам ръка на хора, които не познавам, но зная, че им помагам и съм щастлив от това. Пиша тези […]
Лежах върху четирите стола, измършавял от глада, с непрекъснатото усещане за вина. Виновен бях за това, което се случваше около мен – за това, че не ми плащаха за работата, а съм добър в това, което правя. За това, че вече четири години съм в София за да пробия, да спечеля пари и нищо не […]
Забрави, че ме няма, нали? Не чувстваш липсата. Само нещо те гложди. В този момент усещаш – да, вчера я нямаше миризмата на ароматното кафе, липсваха и кифлите с шоколад на таблата до леглото. Само синът питаше с кого да си играе на „да се боцкаме с рогца, като весели деца“. Може би това е усещането […]
Сънено отварям очи. Клепачите лепнат. Това е сигурно от целувките. Все още усещам топлината на тялото ти. Обичам те. Споменът ме заля като гореща вълна. И въпреки, че виждах голото ти мокро тяло под душа, все още напрежението растеше. Обичам те. Само при мисълта за теб, земното притегляне губеше силата си и …. Мислите се […]