Легенда за Рибата

Отдавна, много отдавна, преди още да е съществувал Танград, Ал Буда Болъгар (808-755 пр. н. е. ; според легендата след неговата смърт Тангра превърнал душата му в крилат змиевиден дракон и му заповядал да покровителства земите на българите.), син на Тангра, живеел в уединено място в Шумер, близо до южните планини. Една сутрин, докато се къпел в едно от езерата, видял малка рибка. Протегнал ръка и я хванал. Тъкмо поискал да я хвърли на пясъка, когато чул глас:

– Моля те, запази живота ми и аз ще те спася!

Удивеният Ал Буда Болъгар запитал:

– Че от какво ще ме спасиш?

А рибката отговорила:

– След време ще настъпи потоп и ще погуби всички живи същества. От него ще те спася. Докато сме малки, нас, рибите, ни грози опасност отвсякъде. По-големите изяждат по-малките. Моля те, сложи ме в съд с вода и когато порасна, ме пусни в езеро, докато стана съвсем голяма. Тогава ме пусни в морето, тъй като вече няма нищо да ме заплашва.

Ал Буда Болъгар направил така, както го помолила рибката. Скоро тя станала много, много голяма риба с огромни рогове по гръбнака. Ал Буда Болъгар я пуснал на воля в морето. Преди да отплува обаче, тя му казала:

– Събери семена от различни растения, направи си кораб и ме чакай. Щом започне потопът, качи се на него, заедно с всички животни, които успееш да събереш вътре, и аз ще те спася.

Ал Буда Болъгар построил кораба, както го посъветвала рибата, и когато започнал потопът, се качил на него. Грамадната риба изплувала от разпенените вълни, Болъгар привързал кораба към роговете ѝ и тя го затеглила през бушуващата стихия. Скоро земята потънала в морската бездна и докъдето стигал погледа, се виждала само вода. Единствените живи същества останали само Ал Буда и рибата. Свирепите ветрове блъскали кораба от всички страни, но могъщата риба плувала и плувала напред, докато стигнали високата Алтайската планина. Тогава тя казала на Ал Буда Болъгар:

– Ето, че те спасих. Сега завържи кораба за някое здраво дърво и бъди внимателен, защото бушуващата буря може да те отнесе обратно в морето. Когато водата започне да спада, спускай се и ти внимателно, заедно с нея.

Болъгар послушал съвета ѝ и бавно спуснал кораба. Когато водата се успокоила, той освободил и всички животни. (Оттогава и до днешен това място в планината Алтай се нарича „Спускането на Болъгар”.) Когато пуснал животните, изведнъж той осъзнал, че е останал сам. Погълнат от работата по направата на кораба и събирането на животните и семената, забравил да помисли и за себе си. Станало му тъжно… Въпреки това бил благодарен на рибата за спасението на останалите живи твари. Извикал рибата, за да се сбогува с нея. Прегърнал я със сълзи на очи и я целунал. В този момент тя се превърнала в девойката Пагане. Станала негова жена и след време се родили децата им, които възродили човешкия род. Години по-късно неговият внук Бурджан (683-633 пр. н. е.) победил кимерийците, правейки опит да възстанови българското господство на територията на бившата Шумерска държава.

И до днес на младоженците в Алтай пожелават да са… болъгар. Старите хора обясняват, че това означава да пребъдеш! Ние сме българи. За да пребъдем! За да съществува и пребъде и този, който е готов да отдаде себе си, живота си, за съществуването на човешкия род!

РИБА: Проницателност – Отдаденост – Самоотверженост

Легенда за Рибата

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Към началото

Pin It on Pinterest

Bulgarian BG English EN